1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Мъчителният път на демокрацията в Косово

Спазването на човешките права има приоритет пред въпроса за статута

На 10 юни 1999 година генералният секретар на ООН Хавиер Солана заповяда прекратяването на ударите срещу Югославия. Предната вечер Белград беше се съгласил, да изтегли войските си от Косово и да приеме, провинцията да бъде поставена под управлението на ООН.

Датата 10 юни 1999 година маркира -последната засега - и дано да си остане последна война на Балканите. Сръбските войски и танкове бяха принудени да напуснат провинцията , албанските бойци бяха разоръжени, а 850 000 прокудени бежанци се завърнаха по родните си места. На същия 10 юни беше сложен краят на продължилата близо един век на анти-албанска политика на сръбските управници от превземането на провинцията през 1912 година. Целта на тази политика - да се прогонят от там всички не-сръбски малцинства.

Онова, което се случва от тогава насам - не е така сензационно. В Косово цари мир. Под ръководството на администрацията на ООН се изграждат демократични структури, има обаче още много път да се извърви, докато в областта се развие дееспособна демокрация.

Междувременно ситуацията в Косово се промени значително. Над 100 000 сърби бяха прогонени от Косово, също както и десетки хиляди други - представители на не-албанските малцинства. На дневен ред сега са репресеии срещу не-албанското население, а размерът на насилието, с което косовските албанци през месец март се нахвърлиха срещу хора и културни ценности, беше ужасяващ.

Общественият живот мъчително си пропраяв път. Мнозинството деца обаче вече могат необезпокоявано да посещават училищата, медийният ландшафт предлага огромно разнообразие. Икономиката обаче изостава значително в развието си, а мафиотските структури, оформили се по време на войните в бивша Югославия, продължават да съществуват.

Все още обаче е рано за делегирането на прекалено много права на демократично избраното косоварско правителство, защото те са готови да поемат повече отговорност, само ако тя върви ръка за ръка с независимостта на провинцията от Сърбия. В това отношение ръководните косовско-албански политици се движат на ръба на изнудването: демократизация, защита на човешките права - да, но само в замяна срещу даването на независимост на привинцията. Кой обаче може да гарантира, че репресиите срещу сърбите ще престанат, че всички не-албански малцинства ще бъдат допуснати да се завърнат по родните си места и че организираната престъпност ще бъде изтикана в името на създаването на прозрачна пазарна икономика? Ако албанците изобщо искат да си държат отворена вратичката към желаната от тях независимост, девизът на международната общност трябва да гласи : спазването на международните стандарти в областта на човешките права има приоритет пред въпроса за статута на провинцията.

Само общество, което защитава и практикува демокрацията и човешките права като абсолютни и ненакърними стойности, а не се опитва да ги разиграва като разменна монета за своиете политически цели, може да се надява на това, да създаде независима държава в Европа. Преди пет години бяха създадени предпоставките за свободата и спазването на човешките права в косово - сега е крайно време, косовските албанци наистина да признаят тези ценности на дело.