1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Музейна експозиция, посветена на всекидневието в ГДР

Как изглежда животът в една социалистическа диктатура, има ли възможности за свободен избор, докъде се простират границите на приспособяването? Отговор на тези въпроси дава най-новата експозиция в германския исторически музей в Берлин. Тя е посветена на всекидневието в ГДР. Репортаж на Майк Мойзер:

default

Защо човекът заема централно място в социализма? За да може да го ритат отвсъкъде. Старият ге-де-рейски виц е изписан с големи букви на стената в една от изложбените зали на германския исторически музей. Там отскоро може да се види експозицията “Партийна диктатура и всекидневие в ГДР. Регина Фалкенберг е един от организаторите на експозицията:

Сигурно се питате: какво търси един виц в германския исторически музей? Вицът е всъщност много мажен и компетентен разказ за състоянието на народната душа. Той е кратък и е винаги с поянта. И макар че се смеем, смисълът е в критиката към господстващите отношения и условия на всекидневието.

Йорн Шютрумпф подчертава, че най-важният момент в експозицията е свързан с условията, в които са живеели източногерманците:

ГДР е имала 17 милиона граждани и въпросът, който ние си задодохме беше, какво е било общото във всекидневието на тези 17 милиона.

Според Шютрумпф експозицята трябва да покаже, че в живота на източногерманците е имало не само истинска стена от камъни и бетон, нои една друга – самата държава, която си е позволявала да се намесва дълбоко в личния живот на гражданите и дори да го диктува. Карола Юлинг е също от екипа, подготвил експозицията:

Много често ни питаха, как представяме ЩАЗИ, т.е. държавната сигурност в ГДР. Без тази тема комунистическото господство в ГДР не би могло да бъде дефинирано. Затова и тук още в самото начало на експозицията се поставили този кол като нещо, което се вклинява в живота на хората отвън. Иначе единственият обект, който заговоря посетителите директно по темата е огромен шкаф с вгрладен въртящ се каталог с лични данни, каквито е имало в Щази.

Подготовката на тази изложба е продължила цяла година- рекордно дълго време, признават читиримата организатори. Почти всички представени експонати са донесени от източногерманци. Регине фалкенберг обяснява:

Принципът на събирането им беше много демократичен. Хората бяха приканени чрез телевизионни, радиопредавания и вестници да донесат в музея важни за тях атрибути от живота им в ГДР. Ето защо тук ще намирите какво ли не: от консерви и витамини до телевизори.

Посетителите могат и да се очудят, но тази експозиция не е подредена времево – от създаванетона ГДР до падането на берлинската стена. Експонатите са представени тематично и заемат два етажа в германския исторически музей. На първия – е представено трудовото ежедневие в ГДР, на втория- всичко около семейството.

Само на някоколко стотин метра се намира първият и единствен досега музей на ГДР. Той е частен. В държавните културни институции все още се спори, в последно време доста приглушено, дали има нужда от музей на ГДР. Експозицията “Партийна диктатура и всекидневие в ГДР” би трябвало да съживи отново тази дискусия.