1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Муамар Кадафи се опитва да обедини Африка

От Райнхолд Майер

На 28-ми февруари в либийския град Сирте завърши срещата на върха на Африканския съюз, а днес /2-ри март/ се отбелязва "Денят на Африканския съюз". В тази връзка Райнхолд Майер се спира на пан-африканските амбиции на либийския лидер Муамар Кадафи и на отзвука сред останалите държави на континента:

Извънредната среща на върха се занима с най-важните въпроси, свързани с достъпа до водните ресурси и развитието на селското стопанство, както и със създаването на съвместен корпус за бързо реагиране. Тя беше обаче преди всичко пан-африканска сцена за лидера на либийската революция Муамар ел Кадафи. Макар и мнозинството от присъстващите държавни и правителствени ръководители да не се отзова на поредната панафриканска визия на Кадафи, а именно - на създаването на обща африканска армия, то Кадафи все пак демонстрира още един път, че е склонен да продължи резкия си завой към Африка, започнал изненадващо през 1998 год. Африканската офанзива на Кадафи бе свързана и с претенцията му за лидерство. Така например, също през 1998, той поде инициативата за "Общност на сахелско-сахарските държави". Започнала с шест страни-членки, сега в нея членуват 18 държави от сенегал до Джибути, сред тях такива регионални сили като Египет и Нигерия.
В сирте на Кадафи се удава да нанесе исторически удар през 1999 год. когато по повод на извънредна среща на върха на Организацията за африканско единство изненадва събралите се държавни и прав- ръководители с новата си инициатива за континентално единство. Кадафи представя тогава два проекта за превръщането на ОАЕ - първият във федерални "Обединени африкански щати", а вторият: за конфедеративен "Съюз на африканските държави".
Първоначално идеята се посреща с голям скептицизъм, най-вече пред тежката категория африкански държави като Нигерия и Южна Африка. Малко пред настъпването на милениума обаче реформата на ОАЕвсе пак се превръща в идея, чието време изглежда назряло.На този фон създаването на Африканския съюз след приемането на т.н. "Декларация от сирте" през септември 1999 развива изненадваща динамика. Декларацията утвърждава идеята за съживяване на ОАЕ, изтъква важността на либийската инициатива, особени визията на Кадафи за силна и единна Африка, способна да се справи с предизвикателствата на глобализацията. В крайна сметка обаче тогава държавните и правителствените ръководители от Африка предпочитат все пак основаването на Африкански съюз на мястото на общоафриканска държава. Въпреки всичко с инициативата си Кадафи спечели признание на континента. Концепцията му за политическото единство наистина бе прескочена в Декларацията от сирте. Той обаче продължава да се стреми към влияние на континента, за да укрепи позициите си, най-вече с идеята за общоафриканска армия.
С тази си идея Кадафи обаче се връща към идея, безуспешно пропагандирана от президента на Гана Кваме Нкрума още в началото на 60-те години. А неуспешните опити на Кадафи за създаване на обща държава с Египет, Тунис или други арабски държави или пък да доминира в Арабската лига, са забелязани своевременно и в Африка и демонстрират пред страните от континента поляризиращото въздействие на Кадафи. В противоречието между африканския национализъм и пан-африканизма до ден днеше все още преднина има африканският национализъм. Много са факторите, навеждащи на извода, че при новия опит на Африка за постигане на континетално единство и глобално признание, ще се наложи курсът на умерени реформи. А в това отношение и често театрално-драматичните изяви на Муамар кадафи няма да са в състояние да променят много.