1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Муамар Кадафи и Запада

След щастливата развръзка по делото с шестимата медици революционният водач Муамар Кадафи окончателно се превърна в равноправен партньор на ЕС. Коментар на Естер Саоб.

default

Никола Саркози и Муамар Кадафи

Изтъкнати западни политици се изреждат на прага на шатрата на Муамар Кадафи. Правилата в пустинната държава са прости: Революционният водач Кадафи, облечен в широка роба, гледа подданиците си от стотици плакати. Той решава съдбата на Либия, дискретно и скрито, защото официално той не заема никакъв държвен пост, не е нито президент, нито премиер. Официално властта е в ръцете на народа. Но “чичо полоковник” казва накъде да вървят нещата. И в момента те вървят на Запад.

С освобождаването на медицинските сестри и лекаря Кадафи отстрани и последната пречка по пътя към приемането на Либия в общността на средиземноморските страни, по пътя към така наречения Барселонски процес. Свободен е и пътят на либийските рибни и селскостопански продукти към европейския пазар. Еврокомисарката Бенита Фереро-Валднер обеща още във вторник началото на “нова ера” в европейско-либийските отношения. Тази нова ера включва улесненото издаване на визи и отпускането на стипендии за либийски студенти.

От своя страна, Западът има масивни икономически интереси. С договор на обща стойност 900 милиона щатски долара британският петролен концерн БП си осигури достъпа до либийските петролни находища. Американците също започнаха отново да добиват петрол в бившата бандитска държава. Време е и Франция да се присъедини към тях. В крайна сметка през последните три години 45 чуждестлранни петролни фирми са отворили представителства в Либия.

Либия е най-богатата африканска държава и има най-големите петролни залежи на континета. При това Либия започва и с добива на природен газ. Ембаргото, което продължи почти 20 години, се отрази отрицателно на икономическата ситуация на “народната джамахирия”. Навсякъде трябва да се наваксва: инфраструктурата, строителството, промишлеността. И във всички тези области могат да се ангажират чуждестранни фирми. На това се надява и френският президент Саркози. Водещата му роля през последните дни, при развръзката на драмата със заразените със СПИН деца, всъщност не е толкова безкористна. Спасяването на медицинските сестри и лекаря, за което Саркози и съпругата му бяха отличени с почетното гражданство на българската столица, беше само една от причините за ангажимента. Другата бе икономическите отношения и третата - проблемът с нелегалната имиграция към Европа.

Дългото около 1900 километра либийско средиземноморско крайбрежие е отправна точка на стотици кораби, които ежегодно поемат курс към Италия или Малта. Пътниците им прекосяват преди това пустинята Сахара на път за Либия. Става въпрос за около милион и половина бежанци от Африка, на които междувременно се налага да пребивават в северно африканската държава. По-строг контрол не само на вътрешно-африканската граница, но и по крайбрежието, масово експулсиране на нелегални мигранти – това очаква Европа от Кадафи. Това също ще е тема на разговор, когато Саркози се застъпи за по-тясното обвързване на Либия в Евро-средиземноморското партньорство. При такъв дълъг списък от теми не може обаче да се очаква въпросът с човешките права да намери място в него.