1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Муамар ал Гадафи либерализира политиката спрямо берберското малцинство в Либия

Дали либийският революционен лидер Муамар Ал Гадафи ще се промени – на стари години – и ще се превърне – за арабските мащаби – в либерал?

Муамар ал Гадафи

Муамар ал Гадафи

В много страни в региона се забелязват плахи опити за разхлабване на диктаторските управленски структури. Не става дума за демокрация, обаче все пак за опит да се създаде отдушник за натрупалата се критика. Още преди известно време Гадафи дад ход на отслабване на напрежението в отношенията Америка, при което юридическото преразглеждане на кръвпролитни терористични атаки, извършени от либийци, изигра немалка роля.

Най-голямата изненад напоследък е промяната на отношението на режима спрямо берберите в Либия. След обявяването на независимостта през 1951 година, официално не се признаваше това мнозинство, което живее главно в северозадните райони на страната, в Триполитания и покрай границата с Тунис. Нито монархията по времето на крал Идрис от браството на сенуситер нито по-късно предвожданите от Гадафи арабско-националистически революционери не признаваха берберите като малцинство, макар че те, като древно население на Северна Африка, са самостоятелна етническа група. Държавата се опитваше да ги принуди да приемат арабския език и арабската култура и да се отречат от своя език и култура. Говореше се, че се касаело за “старовремски араби”, които се числели към арабската култура. Това напомна малко на характеризирането на кюрдите в Турция, които по-рано наричаха “планински турци”.

Напоследък берберите имат право да изтъкват идентичността си. Гадафи допусна това. Под ръководството на сина му, известен под благозвучното име “Саиф ал Ислам”, “Меч на Исляма” , сега се поощряват берберски празници и културни събития. Вече се води дискусия за допускане на берберския език тамациг и на берберската азбука тифинак. Ако нещата се развиват така, като сега изглежда, в най-скоро време в либийски университет ще може да се преподава и изучава берберски, както това е възможно в Мароко например или както “ислямските езици” хауса и суахели.

Синът на Гадафи предприе стъпки в тази насока, защото баща му явно преследва по-либерална политика. В бъдеще е предвидено амацигите, както берберите се наричат сами, да дават на децата си берберски имена. Досега бяха разрешени само арабски имена. Това не представява някаква “опасност” за арабската култура, тъй като в либия берберите не са така многобройни както в Алжир или Мароко. Гадафи реши да подражава на съседите си и да допусне етнически плурализъм. Неговият син призова сега либийски бербери да пеят хубавите си песни и да танцуват народните си танци. Така Либия се явява по-напредничава от страни като Сирия, която все още провежда потисническа политика със старите методи. Явно Гадафи напоследък проявява по-голяма гъвкавост.