1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Москва се чувства победител

Седмичникът Фрайтаг се спира на събитията около газовата криза от последните дни. Авторът на статията под заглавие "Москва се чувства победител" анализира ситуацията.

default


След продължилия вече 20 дни газов спор човек се пита: Какво накара Русия и Украйна да оставят конфликта помежду им да ескалира до такава степен? Защо и двете страни залагат на карта репутацията си в Европа? Цари ли в Москва и Киев паника заради финансовата криза? Обвързани ли са елитите безнадеждно в тъмни газови сделки, от които няма измъкване? Виновен ли е за всичко неясният посредник, фирмата "РосУкрЕнерго" със седалище в швейцарския град Цуг, за която фирма се твърди, че е свързана с мафията в Източна Европа? Или пък тази нова газова война се дължи на чисто политически причини?


С какво аргументират двете страни в спора?


Нека да разгледаме по-отблизо аргументите на двете страни: Москва се оплакваше, че Киев не само не иска да се съгласи дори и на изгодната цена от 250 долара за кубически метър, а и отгоре на всичко краде природен газ. Поради което притокът на газ трябвало да бъде изцяло спрян, от което пък Газпром губи ежедневно по 200 милиона долара и сега е изправен пред вероятността за съдебни искове от европейски газоснабдители. А и дума да не става за увредената репутация.


Украинското ръководство на свой ред заяви, че Москва искала да накара страната да застане на колене. Действително - Украйна е на ръба на финансовия срив заради световната икономическа криза: стоманодобивът на изток намалява производството си, има масови съкращения и опасност от пълзящ държавен фалит, така че още сега имаше нужда от кредит от МВФ в размер на 16 и половина милиарда. Министър-председателката Тимошенко и не особено популярният президент Виктор Юшченко, издигнали се начело на властта на гребена на вълната на "оранжевата революция", но превърнали се оттогава в съперници, могат да изострят конфликта помежду си преди президентските избори в края на 2009 г.


Symbolbild Gasstreit

Русия и Украйна - дуел на аргументите

От това би могъл да се възползва най-вече Виктор Янукович, лидерът на про-руската Партия на регионите. За да му отнеме рускоезичния електорат, Тимошенко напоследък направи завой към умерен курс спрямо Москва, което пък накара Юшченко да я обвини в родоотстъпничество. По отношение на газовия конфликт обаче, както изглежда, Тимошенко и Юшченко отново са влезли в крак. При все това от президентството превантивно бе отправено предупреждението, че Тимошенко се опитвала да прехвърли газовата криза на гърба на президента.


Това съотношение на силите е повече от подходящо, за да се отлага решението на конфликта. Съзнателно се заиграва с опасенията на европейците, при което ръководството в Киев спекулира, че Европа ще се разтопи от съчувствие към притисканата от Медведев и Путин страна. В Москва пък се надяват, че Украйна ще се дискредитира като дотолкова ненадеждна транзитна страна и шансовете за руско-германския Балтийски тръбопровод само ще нараснат.


Премерване на силите


Москва изглежда твърдо решена да принуди Киев да вземе принципно решение. Тази "Втора газова война" би трябвало да е последната, писа в "Известия" Виталий Иванов, заместник-директор на Центъра за политическа конюнктура. Украйна се била опитала да изиграе ролята на "велика транзитна сила". Сега Русия трябвало да демонстрира сила и да изпрати Украйна там, където й било мястото. Иванов неприкрито добавя, че Русия е така или иначе велика ядрено-енергийна сила и щяла да използва енергийните си ресурси и като политически ресурси. Москва можела да постигне нещо само със силови изяви, както проличало миналата година и от разпаления от Михаил Сакашвили южноосетински конфликт. "Който има достатъчно сила и воля да стигне докрая, ще победи. Който не притежава друго освен наглост неминуемо щял да изгуби. Във войната в Южна Осетия Русия победила в крайна сметка, защото САЩ и ЕС трябвало да преглътнат признаването на Южна Осетия и Абхазия.


Не може да бъде отречено, че газовият конфликт съдържа мощен военен компонент. Кремъл се чувства провокиран от амбициите на украинския президент за членство в НАТО. Когато стана известно, че Юшченко е доставил на приятеля си, грузинеца Саакашвили, танкове и ракети, московските коментатори се разразиха в проклятия срещу "васалите на САЩ", опитващи се да вземат в обръч Русия. В Европа това може и да изглежда невъобразимо, но Москва се чувства победител. Това, че сега наблюдатели от ЕС инспектират тръбопроводите и газохранилищата в Украйна, се чества като победа, защото при проверките неминуемо щели да се разкрият кражби на газ.