1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Може ли Турция да бъде посредник в спора около карикатурите?

Официални турски представители апелират към мюсюлманите в света за повече въздържаност в спора около карикатурите на пророка Мохамед. Турският премиер Ердоган даже предлага, неговата страна да стане посредник за уреждането на конфликтите между мюсюлманския и християнския свят. Узряла ли е Турция за подобна посредническа роля? Коментар на Баха Гюнгюр.

default

До момента Турция заема доста разумна позиция в спора около карикутурите на пророка Мохамед. Водещи турски журналисти се присъединиха към свои колеги от западноевропейски медии, които апелират към разума на протестиращите и призовават, да не се поставя на карта и без друго трудния диалог между западния и ислямския свят. Турското правителство призова освен това редица държавни ръководства на ислямски държави да се опитат да внесат успокоение. При това Турция не остана пощадена от протести срещу публикуването и препечатването на карикатурите на пророка Мохамед. Те обаче останаха мирни. Вярно, че в Източния Анадол беше задържан един 16 годишен младеж като предполагаем убиец на един католически свещенник. Твърди се, че го е убил като отмъщение за публикуваните карикатури. Редица наблюдатели в самата Турция очакват обаче, че в процеса на съдебното дело вероятно ще се изясни, че убийството е било мотивирано от други – по-скоро криминални, отколкото политически подбуди.

Политически, културно и даже исторически Турция е разкъсвана между Източния и Западния свят. Това е особеното в една страна, която вероятно е най- естественото свързващо звено между Ориента и Оксидента. Самата Турция е и пример за това, как една мюсюлманска страна успешно може да се развива като демократична държава от европейски тип. В този смисъл Турция действително е квалифицирана да бъде посредник между исляма и християнството. Не бива обаче да се очакват невъзможни неща. И най-доброто посредничество е осъдено на нуеспех, ако спорещите страни не са готови да се споразумеят над някакъв общ минимален знаменател. Засега е твърде неясно, докъде се простира тази готовност на двете страни. Още повече, че протестите в редица ислямски страни са неподправени, макар обаче на места те да се инструментализират в името на политически цели. Турция със сигwрност може да въздейства успокояващо над редица други исламски страни, с които се намира в тесни политически и икономически взаимоотношения. Анкара обаче не е в състояние да намери магическа формула за прекратяване на конфликта.Турция и до момента има немалки заслуги – например по това, че на практика полага усилия за решаване на конфликта съвместно с заинтересованите от диалога сили в Европа.