1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Може ли кризисната ситуация в България да доведе до смяна на властта?

Десетте месеца от членството на България в ЕС вместо нормализиране на социалната и политическа обстановка в най-бедната европейска държава, доведоха до криза и протести.

default

Задръстванията в София преминаха критичната граница

Протестират не само учителите, но и всички други професионални слоеве на обществото настояват за бързи промени. Може ли кризисната ситуация да ескалира в предсрочна смяна на властта?

Както можеше да се очаква, съзнателно потисканите през последните години тежки проблеми в българското общество отново се “пукнаха” под формата на поредната криза. Дълго мечтаното членство на страната в ЕС, трудните присъединителни преговори, водени често „на кантар” с Брюксел и готовността към компромиси на ЕК по отношение ключовите икономически и социални изисквания към бъдещата членка, принуждаваха хората да стягат коланите с надеждата, че европейското чудо, за разлика от комунистическото, а по-късно и от „царското”, ще се случи, а хронично кризисното съществуване на държавата бързо ще бъде забравено.

Уви.

„Замитаните” под килима и отлагани с години социални и структурни реформи в страната, нефункциониращата съдебна власт и система за сигурност, които с безкрайните си трансформации не само не се пребориха с организираната престъпност и корупцията, но им дадоха възможности за нов живот, хилавото управление на водената от БСП тристранна коалиция, която през двугодишното си съществуване се оказа част от проблемите, а не от тяхното решаване, безличният парламент, съставен от сиви и непродуктивни законодатели, разпокъсаната и боледуваща партийна система, в която двата знакови полюса се намират в жалка кондиция – всичко това се оказа калта, в която затъна паянтовия български автобус към Европа. Само 10 месеца членство в „клуба на богатите” бяха достатъчни за да разберат управляващи и общество, че „безплатният обяд” въобще няма да се състои и че колкото повече се отлагат промените в цялостната политическа и икономическа философия, толкова по-дълбока ще става калта, в която затъва страната.

Впрочем, първата „европейска година” на България започна с протести/ медици, пенсионери, а в последствие и на учителите/ и съществува сериозна опасност тя да приключи с политическа криза. Циничната безотговорност на министри от кабинета, демонстрирана очевадно с помощта на една будна телевизионна камера пред цялото общество, арогантното отношение на управляващите към съвременните „просветители”, които заемат особено емоционално място в съзнанието на българина, масовото недоволство от всичко, всички и навсякъде в страната, съвсем естествено може да превърне местните избори на 28 октомври в своеобразна прелюдия на предсрочен парламентарен вот, който би могъл да прерастне и в президентски, доколкото доказаната принадлежност на сегашния държавен глава Георги Първанов към комунистическите тайни служби, е също неприемлива за по-голямата част от обществото.

Онова, което управляващите в България продължават да не разбират, е че днес хората се борят за повишаване на заплатите не само защото растящата инфлация ги изправя пред реална бедност, не само защото са загрижени за бъдещето на образованието и науката и не само защото синдикатите ги „ръчкат”, къде справедливо, къде не, за защита на техните права. Битката на европейския българин сега е за неговата нормалност.

Защото учители, университетски преподаватели, медици, служители в обществената сфера, представители на средния и дребен бизнес – всички те вече искат да живеят нормално в една нормална държава, управлявана от нормални и отговорни хора. Те искат децата им да растат в нормални условия, да се учат в нормални училища, да дишат нормален въздух и се хранят нормално с нормална храна. Цялото общество иска да съществува в нормална природна среда, да се труди нормално и да се лекува нормално. Не луксозно, дори не разточително, а нормално!

Българинът все още смята за ненормални безумните задръствания от автомобили в големите градове, дишането не на въздух, а на всички отровни елементи от Менделеевата таблица. За него ненормални са сегрегацията по морските плажове, наричана неизвестно защо „концесиониране”, превръщането на девствената природа в бетонни хотелски „човекарници”, вземането на подкупи практически за всичко и навсякъде, пладнешките убийства по пътищата и по улиците. Ненормално е да плашиш хора, които получават за труда си по 100-150 евро на месец с хиперинфлация и сриване на „валутния борд”, когато в сивата икономика и корупционното море се изливат милиарди левове, за да се превърнат след това в луксозни яхти, частни самолети, расови луксозни автомобили, дворци с басейни и многобройна прислуга и тям подобни. Ненормално е поради стари кувьози да измират недоносените и дефицитни за страната бебета, поради липса на лекарства да се съкръщава живота на раковоболните, както и да съществуват детски „концлагери”, като дома за деца с недостатъци в село „Могилино”.

За това са българските протести днес. Протести, които трудно ще бъдат залъгани документи, като „Правителствени приоритети до 2010” година, каквито кабинета изкара в началото на месеца.