1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Може ли Западът да помогне на Бирма

Единствено Индия и Китай разполагат с достатъчно влияние спрямо военната хунта

Дългоочакваната реакция на военния режим спрямо масовите протести в Бирма е всичко друго освен изненадваща. Твърде дълго време хунтата се задоволяваше с наблюдение на нарастващия брой демонстранти в страната. Причините за отлагането на намесата доскоро не са известни. Но за наблюдателите в страната бе ясно, че острата реакция на военното правителство няма да се забави. Тъй като военните биха желали да останат на власт на всяка цена, с всякакви средства.

Западът все пак хранеше известни надежди, че военните няма да прибягнат непременно до оръжието, но както показват събитията от последните дни – и това стана.

И макар този път – за разлика от събитията от 1988-ма година - световната общественост да следи много внимателно развоя на нещата, на военните в Бирма им е все едно. Те така или иначе никога не са се интересували от това как гледа на тях светът. Дотогава, докато влиятелните им съседи – Индия и Китай – продължават да развиват интензивно бизнес-отношенията си с тях, те биха могли да се отнасят само с насмешка към налаганите от Европейския съюз или САЩ икономически санкции. Те и сега са до такава степен строги, че изключват възможността за поредно затягане, чрез което да се увеличи натискът спрямо режима. А резолюциите на ООН – както се знае от всички – неизбежно се провалят в резултат на отпора от страна на Китай или Русия.

И Организацията на държавите от Югоизточна Азия АСЕАН, част от която е и Бирма, е с вързани ръце. Във всеки момент, в който се отправи критика към политиката на военните, те просто заплашват с излизане от организацията, с ясното съзнание, че ще могат да продължат необезпокоявани сделките си с Китай и Индия.

Т.е. - двете азиатски суперсили са единствените, които биха могли да използват влиянието си спрямо Бирма. Но и двете държави предпочитат засега сдържаността. Съвсем наскоро – в началото на седмицата, когато протестите вече се осъществяваха с пълна сила, Индия сключи поредната възлизаща на милиони сделка за газ с Бирма. Позовавайки се паралелно на принципа за ненамеса във вътрешните работи на съседните държави.

От своя страна Китай чрез външното си министерство призова властимащите в Бирма към съответстващ подход по отношение на демонстриращите монаси. Но чрез военните и икономическите си интереси Китай е твърде тясно свързан с режима, за да може да реагира действително остро.

Ситуацията изглежда без изход: мирните демонстранти нямат какво да противопоставят на военните освен живота си. Западът изразходва арсенала си от санкции, АСЕАН е беззъб тигър, а Китай и Индия очевидно се вълнуват само от собствените си интереси. Има само един единствен път за прекратяване на кръвопролитията в Бирма – ако международната общност спечели за каузата си и Китай и Индия. Само при сътрудничество с двете азиатски суперсили би могъл да се упражни достатъчен натиск спрямо режима в Бирма, за да може да се започне диалог с опозицията.