1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Може ли да спре насилието в Близкия Изток?

Израел смята да продължи атаките срещу Ливан, докато радикално-ислямистките милиции на Хизбула не се изтеглят от областите, граничещи с Израел. Така щяла да се намали опасността от обстрел с ливански ракети – Катюши. Съмнително е обаче, дали подобни военни мерки, могат да спрат спиралата на насилието в Близкия Изток. Коментар на Петер Филип.

default

Жителите на Южен Ливан вероятно са си припомнили тъмните времена на военния конфликт по протежение на границата с Израел , които засегнаха и столицата Бейрут. Едва ли някой в Израел насериозно може да смята, че с бомбардирането на летището в Бейрут, или пък със заканата, че ще бъде спряно подаването на ток за Ливан, могат да бъдат освободени отвлечените израелски войници. Израелците смятат непрекъснато да подчертават, че вина за всичко носи правителството в Бейрут, което не било предприело никакви решителни действия срещу Хизбула и нейните атаки отвъд общата граница.

На пръв поглед тази логика е убедителна: естествено е , че всяко правителство е отговорно, но не и виновно – за нападения, които се осъществяват от собствената му държавна територия към съседни страни. Слаба е логиката на ливанските управляващи среди, когато твърдят, че нямали абсолютно нищо общо с нападенията на Хизбула. Не са минали и три месеца от пресконференцията н министър-председателя Фуад Синьора пред ООН, когато той заяви, че “Хизбула е твърде добре представен в парламента и кабинета, и че Ливан приема и зачита това представителство.”

Ливанското правителство обаче няма избор: Хузбула се представи успешно на изборите през миналата година, поради което е легитимен представител на шиитските региони в страната. В същото време Хизбула е сила, срещу която правителството не може да направи нищо: в продължение на месеци се полагаха опити да се проведе исканото от ООН разоръжаване на милициите, но преговорите се провалиха. Тези радикални милиции се радват и на поддръжка от страна на Сирия и Иран и ако има някой, който да може да им диктува нещо, това са Дамаск или Техеран, на не и Бейрут. В това се крие в последна сметка дилемата около решение на конфликта. Бейрутското правителство се оплака пред ООН от израелските нападения, Световната организация обаче не е в състояние да помири страните. Някои пък настояват за по-силен ангажимент на американците като единствена суперсила в света. Само че Вашингтон няма никакви връзки с Хизбула или с Хамас –в Газа. Само Дамаск и Техеран имат свое влияние, те обаче засега не са заинтересовани от деескалация. Жалко, защото тъкмо сирийският президент Асад би могъл да се увенчае с много слава, ако успее да усмири радикалните представители на Хамас в Дамаск и ръководството на Хизбула в Бейрут. Това разбира се, не означава, че няма да е необходимо Израел да прави нещо. Тъкмо обратното : в замяна на освободените си войници Израел ще трябва да спре ракетните нападения и – което той засега все отказва – да пусне на свобода палестински затворници. В миналото там бяха готови да освобождават палестинци срещу това да бъдат предадени труповете на отвлечени войници. Не би било лошо, ако сега се постигне нещо, докато отвлечените все още са живи.