1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Можем ли да живеем в Космоса?

Най-късно след 100 години човекът трябва вече да се е пренесъл в Космоса, твърди английският астрофизик Стивън Хокинг. Ще можем ли обаче да се нагодим към суровите условия за живот там?

Стивън Хокинг е известен със своите мрачни прогнози за бъдещето на човечеството. Пред БиБиСи той предрече, че ни остават само някакви си стотина години живот на Земята. Аргументите му: хората няма да успеят да решат много от актуалните проблеми, като климатичните промени, пренаселването на Земята, инфекциозните болести или възможни катастрофи с големи астероиди.

Но дори и да допуснем, че успеем да намерим друга подходяща планета за живот, няма да е достатъчно просто да се качим на космическия кораб и да отпътуваме за новата ни родина. Защото хората се пригодени за живот на Земята. Космосът или други планети не са естествено жизнено пространство за нас. Обратното - те предлагат доста непригодна среда за воденето на живот. Можем ли въобще да се пригодим към суровите условия в Космоса?

Костите и мускулите

Астронавтите от Международната космическа станция познават добре този проблем: в условията на безтегловност човешкото тяло се уголемява, докато костите и мускулите закърняват, ако не се полагат усилия за тяхното натоварване. Означава ли това, че ако останем продължително време в Космоса постепенно голяма част от костите ни ще закърнеят? Възможно ли е да се превърнем в аморфни същества, пригодени към микрогравитацията в Космоса? Все пак преди около 3,8 млрд. години единствените тогава живи същества на Земята - микроорганизми и бактерии - също не са имали костна система.

Зрението

Много астронавти страдат от проблеми с очите - от неясно възприятие чак до слепота. Учените все още търсят причините. Дали увеличеното налягане на течните субстанции в главата не се отразява на зрителния нерв? И дали пък няма да ослепеем напълно, ако останем по-продължително време в Космоса - като едни пещерни животни?

Слухът

Кои други наши сетивни органи също биха могли да са застрашени? Какво би се случило, например, със слуха и разпространението на звука? На Земята възникват звукови вълни чрез вибрация, които се предават нататък. Извън космическия кораб или космическия костюм обаче е вакуум, в който звуковите вълни не могат да се разпространяват. Оттук възниква въпросът дали в условията на космическа тишина въобще можем да чуем нещо? Какво тогава би възникнало на мястото на излишните ни сетива? Може би някакви съвършено нови сетива, които още не познаваме и от които нямаме никаква нужда на Земята, но пък които биха ни служили за живота в Космоса?

NASA Moon Village (ESA)

В подобна "къщурка" можем да се приютим за известно време - само че кой би искал да прекара в нея цялия си живот?

Дишането

Но най-големият проблем е свързан с липсата на въздух, който да дишаме. Означава ли това, че в Космоса постоянно трябва да се разхождаме в скафандри с шлемове, когато напускаме космическия кораб или космическата станция, ако не искаме незабавно да се задушим?

Възможно ли е обаче и друго - да се научим да живеем без кислород?! Преди 1,4 милиарда години, когато още не е имало кислород на Земята, различни анаеробни бактерии са успявали да се справят и без кислород. Възможно ли е да се върнем към онова праисторическо време и да живеем и без кислород днес?

Еволюционни биолози срещу космолози

Попитахме експерти какво мислят за възможностите на човека за приспособяване към условията на живот в Космоса. Например Ралф Тидерман, който ръководи Отдела за еволюционна биология към университета в Потсдам. Германският учен е съгласен по принцип с проф. Стивън Хокинг, че човечеството е изправено пред сериозни проблеми, чието решаване е належащо. Това обаче не означава непременно, че то е обречено на изчезване - "не и при нашата интелигентност и способности да се учим и нагаждаме", казва той за ДВ.

И все пак е много по-трудно да си представим живота извън Земята, отколкото да се научим как да оцелеем на нашата планета - даже и след апокалиптична катастрофа. "От гледна точка на еволюцията, периодът от около стотина години е твърде кратък за извършването на големи, еволюционни приспособявания към чужда среда. Вероятността един толкова комплексен организъм, какъвто е чоешкият, да се нагоди напълно към един нов за него свят, е по-скоро малка", казва ученият.

 

Неговият колега от университета в Констанц проф. Аксел Майер смята, че без кислород и в условията на космически лъчения човекът незабавно би загинал. Той предлага друго: да не унищожаваме Земята, извън която нямаме никакво бъдеще.

Космологът Ричард Гот е на друго мнение: "Ние обитаваме една малка планета във Вселената. А видовете, затворени на остров, са застрашени от изчезване", казва той. Ако човечеството имаше две планети за живеене, тогава и шансовете му за оцеляване щяха да са значително по-големи, уверен е той. Според Гот, бихме могли да започнем от Марс, чиято богата на въглероден двуокис атмосфера съдържа също и достатъчно кислород, който би могъл да бъде добиван направо от атмосферата. На Марс има също и вода, а пещерните образувания предлагат добра защита срещу космическата радиация, казва ученият.

"Много хора се питат какво изобщо ще търсим на Марс, след като той не предлага такива благоприятни условия за живот, каквито имаме на Земята. Ами ако така са разсъждавали и земноводните навремето, сигурно и днес те нямаше да се напуснали океана", казва визионерът-учен.

Вижте видеото 01:27

Земята се сдоби с "близнак"

Редакцията препоръчва

Аудио и видео по темата