1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Многонационалното наследство на Австрия

На 1-ви януари Австрия пое за шест месеца ротационното председателство на Европейския Съюз. Страната си постави при това високи цели: освен прокарването на оспорваната Европейска конституция австрийците възнамеряват да допринесат за всеобщия подем в Европа, заяви въодушевено канцлерът Волфганг Шусел. Към това спада и подобряване на междудържавните отношения. Австрия ще обърне особено внимание на район

default

� на Средиземноморието и на страните в Източна Европа. Самата Австрия е – благодарение на миналото си – многонационално общество. Ще бъде ли това от полза за Австрия през идните шест месеца?

Достатъчен е бегъл поглед върху надгробните надписи на Виенското централно гробище. Те са красноречиво доказателство за многонационалното наследство на Австрия, произлизащо от времето на Австро-Унгарската империя. В това второ по големина европейско гробище са погребани унгарци, австрийци, германци, наскоро бяха осветени дори парцели, отредени съответно за будисти, евреи и православни християни.

Най-вече в австрийската столица живеят многобройни семейства, чиито прадеди са се преселили едно време от съседните централноевропейски държави в процъфтяваща Виена. Кратко прелистване на телефонния указател разкрива на всяка страница унгарски, полски, чешки, сръбски и босненски имена.

Семейството на залцбургския писател и есеист Карл-Маркус Гаус произхожда от Войводина, днешна Сърбия. Гаус посещава често централноевропейскте държави, за да търси там следите на многонационалните общества. В Австрия обаче писателят среща често хора, които биха искали да забравят миналото и произхода си.

“Телефонните указатели са пълни със славянски имена. Тези славяни са обаче едни от най-отявлените модернизатори, едни от най-въодушевените представители на западния свят. Тези хора не се интересуват от страната, в която са родени прадедите им.”

Гаус описва тази тенденция в много от своите книги. Типичното за австрийците безкомпромисно модерно възприятие за света е още от времето на канцлера социалдемократ Бруно Крайски. В последно време Австрия бива често наричана “по-добрата Германия” – заради по-ниската безработица, по-ефективните реформи, по-задоволителните икономически данни. През 70-те обаче нещата изглеждаха другояче, припомня Гаус.

“Австрийците бяха по това време пленени от мисълта да направят всичко възможно, за да успеят да хванат влака на напредъка, преминаващ с бърза скорост през Западна Европа. Макар и да знаеха, че никога няма да заемат ролята на машинист на влака, те искаха да са поне в един от първите вагони.”

Поели този път, австрийците загърбват окончателно Балканите. Хабсбургското империално минало е тясно свързано с трагичния край на т. нар. двойна монархия Австро-Унгарската империя. Това време поставя обаче началото на многонациолното австрийско общество, казва писателят Карл-Маркус Гаус.

“Аз не съм роялист, но смятам, че Хабсбургската монархия не е била това, за която бе смятана по-късно, а именно затвор на народите.”

Дали заради трагичните обстоятелства около югославските войни или може би заради края на комунистическите режими и последвалото отваряне на Източна Европа към Запада, Австрия и най-вече Виена се превръщат за много хора от Унгария, Румъния и Сърбия в нещо като център на културата. Стотицихиляди изселници от бившите югославски републики намират в Австрия нов дом, нова родина. И това въпреки честите расистки заглавия в булевардната преса, въпреки паролите на националистическите партии. Това противоречие е явно заложено в душата на австриеца. Според писателя Карл-Маркус Гаус австрийците са вътрешно разпокъсани между парализиращото ги чувство за малоценност и окриляващото ги чувство за величие. Гаус е все пак австриец и като такъв знае най-добре какви са проблемите на сънародниците му, а и неговите собствени.

Подобно съдържание