1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Мнения и коментари от германския печат

Вълненията в Тибет и политиката на китайските комунисти там са главна тема в днешните вестници. Ето първо гледната точка на "Франкфуртер Рундшау":

default


Все още съществува възможност да се сложи край на кървавата ескалация. За разлика от бунта в Бирма, където светът бе просто безмълвен свидетел, по отношение на Пекин международната общност разполага със средства за натиск. Едно от тях е предстоящата Олимпиада: светът трябва ясно да заяви, че кървавото смазване на протестите ще доведе до бойкот на Олимпийските игри. За Пекин това би било не само загуба на лице; под въпрос е дългосрочното доверие на света в Китай. През 1989 комунистическият режим изпрати танковете срещу протестиращите студенти в Пекин. Светът няма да прости още едно кръвопролитие на китайското ръководство.


China Tibet Demonstration in Lhasa Mönche

Демонстрация на монасите в Тибет

"Зюддойче Цайтунг" не одобрява идеята за бойкот:


Как трябва да реагира светът на бруталността на Пекин, на неговия саботаж срещу олимпийските идеи? Никой не желае в действителност бойкот на Олимпийските игри, както настоява актьорът Ричард Гиър под впечатление на кръвопролитията в Тибет. Това би било нечестно спрямо всички спортисти, положили толкова труд с надежда за олимпийски медал. Освен това един бойкот би означавал окончателен отказ от всичко онова, което Игрите все още са в състояние да постигнат.


"Еслингер Цайтунг" отбелязва:


Ако китайското ръководство не промени политиката си в Тибет, може да възникне един безкраен конфликт, способен да дестабилизира цялата страна. Бойкот на предстоящите Олимпийски игри обаче не би бил най-разумната идея, тъй като така светът ще се лиши от средство за оказване на дипломатически натиск върху комунистическия режим.


В "Щутгартер Цайтунг" четем:


Китай ще трябва дълго да работи, за да убеди останалия свят, че се развива по един мирен път. Онези, които обичат Китай и китайците, са ужасени. Но ако се наложи, човек трябва да е готов да разговаря и с дявола - казваше навремето Вили Брандт, мотивирайки решението си за преговори с Москва. И беше напълно прав. Ако бойкотираме Олимпиадата, тогава режимът ще се затвори в себе си, вместо да се отвори към света.


Olympiade in China 2008

Ще доведат ли размириците в Тибед до бойкот на Олимпиадата в Китай?

Ето мнението на "Ханделсблат":


Дори Далай Лама не казва нищо против Олимпийските игри. Но трябва ли така бързо да кажем и ние "да"? Нищо чудно заплахата от бойкот да предизвика ефект на солидарност сред населението, който би улеснил политиката на Пекин в Тибет. От друга страна подобна заплаха представлява средство за ефикасен политически натиск. И ние не би трябвало да се отказваме така прибързано от него. Човешките права в Китай са слабото място на комунистическия режим, а Олимпиадата е средство да се настоява за спазването им.


И накрая коментарът по темата на "Вестфелише Нахрихтен":


Естествено, не случайно всичко това става тъкмо в навечерието на Олимпийските игри, които гарантират на Китай такова внимание. Политическите противници биха искали да се възползват от този шанс. Може би пекинското ръководство смяташе, че споменът за кръвопролитието в центъра на Пекин преди 19 години все още е така силен, че потиснатите не биха се осмелили да протестират на улицата? Сега светът трябва да подложи китайското ръдоводство на натиск, за да разбере то, че смазването на протестите с такава наглост и насилие представлява не само нарушение на човешките права, но означава и огромна загуба на престиж за Китай. Германското правителство зае вече ясна позиция по въпроса; този пример трябва да бъде последван и от другите страни.

Подобно съдържание