1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Младите българи в чужбина и политиката в България

Интересуват ли се младите българи, които от години живеят в чужбина, от политическия живот в България

default

Интересуват ли се младите българи, които от години живеят в чужбина, от политическия живот в България. Това е темата на рубриката “Виенско кафе” през октомври. Събеседниците ми са 31-годишната студентка по испанска филология във Виена, Стела Дойчева и 26-годишният Владимир Великов – един от съорганизаторите на младежки клуб на партията ГЕРБ в австрийската столица Виена.

Обръщам се първо към Владимир Великов с въпроса, кога той лично е започнал да се интересува от политика.

Владимир: Доста съм заинтересован по принцип. Аз нали уча политология! Винаги съм имал интерес. Малко или много, следя нещата от 90-та година.

От колко време живееш в Австрия?

Владимир: Аз живея от 8 години потчи.

Стела Дойчева е в Австрия от около 9 години. За нея това е една от причините за липсата й на силен интерес към българската политика.

Стела: Като цяло, не се интересувам особено живо от политика... Дори още в България.

Защо?

Стела: Защото, в крайна сметка се получава един такъв момент, че всички излизат с прекрасни идеи в началото - за да се спечелят хората. И, след това, малко или много, се стига на едно ниво – не много идеалистично, така да го наречем.

Владимир: Това значи ли, че не се интересуваш, кой взема решенията за тебе или по какъв начин са взети тези решения. Или, не искаш да участваш в това, което на тебе ти се случва. Защото цялата политика е свързана с това, което ти живееш всеки ден. Ако нямаш участие, моето мнение е такова, ако нямаш участие или представа за политиката, или нямаш интерес, това значи, че нямаш интерес към всекидневието. Защото всичко това, което прави една партия, като идва на власт, това пряко засяга хората всеки ден. Това е политиката, социалната. Това е икономиката. Това е какво ти се случва на тебе като отидеш в болницата, или като отидеш на работа. Или, колко си защитен от гледна точка на закона, или какво прави държавата за тебе...

Стела: В общи линии, това е така. Ти си прав, но от една страна, това какво ми се случва тук на мен, го определя Австрия – австрийското правителство и политика... Естествено, че е координирано с българската политика, но на по-ниско ниво, аз си мисля, че повечето хора се включват в политиката – нищо лично! – малко или много, за лични облаги.

Владимир: Обаче, ти си български гражданин – предполагам все още, нали?

Стела: Да.

Владимир: Това означава, че те засяга и политиката във държавата, на която си гражданин, тъй като важи законодателството, българското, все още за тебе, със стопроцентова сила.

Стела: Да, да. Естествено. Като казвам “аполитична”, не значи, че изобщо не знам къде какво се случва, не следя – дори с интерес, новини за политическия живот на Австрия или на България... Не, това не го казвам и не е така. Специално за партии и сдружения, даже имам приятели, които са в партии. И то, много близки приятели и вече даже правят кариера в някои от партиите, но имайки даже погледа отблизо, мисля че е много користно...

Владимир: Това означава, според тебе, че няма нов политически елит и че всички са разочаровани от това. Значи, има ли нужда от нов политически елит, според тебе?

Стела: Винаги имаме нужда от нещо ново.

Владимир: Това значи, че пак имаш интерес към бъдещето...

Стела: Аз имам интерес, разбира се. Не съм пасивна и аполитична в смисъл, че нищо не ме интересува. Имам интерес. Но, до момента - в началото всичко е ново и интересно. После всичко става едно и също.

Владимир: Това означава, че можеш да се заинтересуваш от някой, който предлага нещо ново и интересно в момента, в политическия живот.

Стела: Да, би ме заинтересувало нещо ново, но въпросът е да не си останеме с нещо ново...

Владимир: Това значи, че трябват хора...

Стела: Идеите са много хубави, но – какво се прави? Дали наистина нещо се постига? И дали зад красивите идеи няма само лична облага и корист.

Обръщам се към Стела Дойчева с въпроса, какво нея лично би я убедило да повярва на някоя партия или на някой политик.

Стела: Ако се поставят някакви задачи, някакви цели и, съответно, те наистина бъдат реализирани. Наситина да се реализират.

Владимир: Съществува феномена на безхаберието в България. Всички искат на готово да видят резултати, без да участват. Значи, не могат да кажат хората, или, както повечето в България говорят – точно това, което и Стела изрази, според мене. Поне аз така я разбрах. Че де факто, хората искат да видят нещо, обаче без да вземат активно участие. А идеята е точно това. Защото, ако всички примерно кажем: “Ами аз няма да плащам данъци, ама искам да видя, че здравната система се оправя.” - То е по същия начин. Тоя момент на безхаберие съществува в България. Всички очакват чудеса, ама чудесата трябва някой друг да ги направи, не самите ние.