1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Мит на колела

Автомобилният бранш произвежда нещо повече от превозни средства. Този бранш живее от емоциите, а тяхоното притегляне усеща понастоящем и политиката. Коментар на Валтер Вутке от седмичника "Райнишер Меркур".

default

Автомобилът = Емоция

Провалът е съставна част от икономическата дейност. Също като успеха. Но когато, както в случая с Порше или Опел, става дума за автомобилни фирми, погледът изведнъж се променя - рационалният наглед отстъпва зад емоциите. "Опел не бива да потъне" - гласи девизът, въпреки че от шест години насам това предприятие е постоянно на червено и всъщност би трябвало да бъде шкартирано.

Electrolux Internet Kühlschrank

Завладяват ли ви емоциите при тази гледка?

Митичната аура на автомобила

Развълнува ли се обществеността, че една традиционна фирма като Розентал бе спасена от фалит от една италианска компания? Ни най-малко, защото порцеланът не е в състояние да развълнува хората. Но когато става дума за коли, кривата на емоциите избива във висините. Всяка седмо работно място в Германия зависело от автомобила. Тази цифра бе междувременно опровергана, но продължава да се цитира, когато стане дума за изтъкването на извънредното значение на автоиндустрията. Никой друг бранш не е успял да се обвие така неуязвимо с подобна митична аура.

В действителност става дума за много повече от икономически факти или един обикновен предмет за потребление - пише философът Петер Слотердайк: "Всички теории, описващи колата като транспортно средство, забравят едно важно измерение - автомобилът е наркотично средство. Той е утроба на колела, който се различава от биологическия си образец по това, че е мобилен и свързан с чувство за автономност."

Затова отговорът на въпроса, дали Опел ще оцелее или Порше ще запази независимостта си, се направлява не само от фактически съображения. Впрочем това не е типично германско явление. Англичаните, които през 70-те години изгубиха почти цялата си автомобилна индустрия, се съпротивляваха с всички сили срещу перспективата след залеза на Ровър да сдадат и Ролс-Ройс и Бентли на БМВ и Фолксваген. ФИАТ пък нямаше никакъв шанс по отношение на Опел: по-добре една канадско-австрийска компания, отколкото италианския конкурент, който на всичко отгоре би могъл и да демонстрира как може да се произвежда с печалба.

Политиката обслужва перфектно тези емоции, изстъпвайки се същевременно като спасител. Канцлерският кандидат на социалдемократите Щайнмайер се изпъчи пред работниците в Рюселсхайм, обещавайки им неща, които много добре знае, че не може да им даде. Щом все по-малко хора купуват колите на Опел, тогава и потенциалните политически помагачи не могат да сторят много.

Schweiz Genf Autosalon 2009 Subaru Legacy

...а сега?

Колата - отражение на статута

Колата запазва своята странна носталгична аура и в нашия технизиран свят. Малко са другите предмети за потребление, които обещават на притежателите си едновременно полза и статут, гъделичкащ така неудържимо самочувствието им. Затова хората страдат, когато Опел започне да занася, а Порше е на път да стане още едно перо в шлема на Фолксваген. С изчезването на "тяхната" марка, се поставя под въпрос и част от собствената им идентичност. Никой хладилник не може да постигне подобно въздействие.

Предвид това значение на личните възприятия, никой политик не може да си позволи да полемизира срещу автомобила. Само така може да се обясни близостта на автомобилната индустрия до политическата власт. Естествено, че става дума за работни места - но преди всичко за емоции. А те искат да бъдат обслужвани.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание