1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Мистериозният пожар на Райхстага

Пожарът на германския Райхстаг през 1933 продължава да занимава историците. В следващите минути ви представяме една нова книга, поставяща под съмнение последвалата присъда на съда:

default

Пожарът на Райхстага от 27 февруари 1933 е една от големите политически кримки на по-новата история. Той даде повод на нацисткия режим да хвърли в затвора хиляди свои противници. Съдът в Лайпциг призна за виновен холандския анархо-социалист Маринус ван дер Любе, който бе осъден на смърт - едно решение, в което още навремето е имало много съмнения.

В новоизлязлата книга под редакцията на съдията Дитер Дайзерот, “Пожарът на Райхстага и Лайпцигският процес”, за пръв път е поместена изцяло присъдата на съда. Дайзерот и юристът професор Инго Мюлер доказват, че съдът е нарушил правните норми. Те привеждат пет конкретни примера, навеждащи на мисълта, че извършителят или извършителите биха могли да бъдат от средите на нацистите. Дайзерот пише, че до края на 50-те години в науката и сред обществеността е преобладавала тезата, че пожарът на Райхстага е бил работа на нацистите. Тя била разклатена в началото на 60-те години от книгата на юриста Фриц Тобиас, утвърждаваща самоличната вина на Ван дер Любе.

Сборникът на Дайзерот, и специално проучванията на историка Александър Бахар и публициста Херш Фишлер, разклащат сериозно тази теза. Отбелязва се, че Ван дер Любе не е разполагал нито с необходимото време, нито със съответните средства за извършването на такъв голям пожар. Фишлер обсъжда освен това спряната от публикация работа на историка Ханс Шнайдер, който доказал, че Фриц Тобиас е манипулирал доказателствата, така че да отговарят на неговата теза. Фишлер показва също, че главният свидетел на Тобиас, Валтер Цирпинс, е имал елементарен интерес от налагането като историческа истина на тезата за самоличната вина: по този начин той успял да предоврати заплахата от разследване на съучастието му в “съдебното убийство” на Ван дер Любе.

Александър Бахар привежда редица косвени доказателства, според които пожарът на Райхстага е бил планиран по инициатива на Гьобелс още преди 27 февруари 1933. На тази дата Ван дер Любе влязъл в пленарната зала на Райхстага, която била вече напоена със самозапалващи се течности.

От съществено значение накрая е текстът на историка Херман Грамл, който има съмнения както в самоличната вина на Ван дер Любе, така и в тезата, че пожарът е бил работа на нацистите. Той подчертава обаче, че Бахар и Фишлер, които се опират на най-новите налични документи по случая, дават съществен тласък на проучванията върху пожара на Райхстага.