1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Министър в оставка. Нова българска мода.

Възможно ли е Румен Овчаров да изкара пълния си мандат като член на правителството в оставка? За безкрайните възможности в българската политика – Явор Дачков.

default

Румен Овчаров

От два месеца България няма пълноценен министър на икономиката и енергетиката. В смисъл, че положението на г-н Овчаров от Гергьовден – шести май, когато излезе в отпуск заради скандалите с шефа на следствието -, е изключително странно. Първо се оказа, че той не бил в отпуск, а бил подал оставка, после стана ясно, че оставката му била приета, но и досега г-н Овчаров ходи на заседания на Министерския съвет и дава интервюта, свързани с ресора, който управлява. Нещо повече. По време на оставката му стана ясно, че България се е ангажирала с още един мащабен руски енергиен проект и то без никакъв предварителен дебат, нито широк политически консенсус.

Министерството на енергетиката и икономиката има огромна власт. То държи мощни лостове за управление на огромни икономически ресурси за милиарди. Създаването на такава мегаструктура в една млада демокрация по принцип е политическа грешка, защото от само себе си се създава паралелен център на власт, който трудно може да бъде контролиран. От друга страна, министърът на подобна структура би трябвало да носи огромна отговорност и да е натоварен с изключително тежка работа. Не е нормално подобен ресор да бъде оставен в продължение на два месеца в режим на неяснота и на практика без шеф. Колкото и съвестен да е г-н Овчаров е трудно да си представим, че ще работи пълноценно и ще бъде вземан на сериозно от служителите си, след като е подал оставка. И то след много грозни обвинения, които си размениха не с кой да е, а с директора на Националната следствена служба.

Вярно е, че след като му приеха оставката и съпартийците му, и премиера Станишев много го похвалиха за неговата работа и високия му морал, но всички разбраха, че Овчаров трябва много да е прекалил, за да свърши по този начин. В България оттеглянето от властта е сложна и трудна игра, която вече има своите ритуали, а подаването на оставка е отделна глава в този неписан епос. Струва си някой път да й отделим специално внимание. Сега обаче ще трябва за пореден път да констатираме един вече печално известен факт. Че никой не управлява в България. Под управление имам пред вид истинския смисъл на думата, познат от установените демокрации, на които се опитваме да подражаваме. У нас се управляват само грабежите. Всичко останало се движи по течението. С месеци не се избират нови министри на мястото на подалите оставка, с години Държавният резерв няма постоянен шеф, а изпълняващите длъжността се сменят като носни кърпи, с месеци може да не се избират съдии за ВСС, че дори и за Конституционния съд…

Примери за пълното безхаберие на администрацията колкото искаш. От времето, когато бившият монарх показа, че без никаква подготовка и административни умения можеш да станеш премиер в България, всички останали го удариха на уволнение, казано на казармен жаргон. След като у нас успешно бе въведен валутен борд и икономиката се закрепи под външен натиск, сега стана ясно, че Европа с удоволствие (ако съдим по Франко Фратини) ще понася управленското ни бездействие и ще ни влачи по течението, пускайки от време на време по някой леко критичен доклад. Това най-добре го знаят българските политици. Ето защо могат да минат още два месеца преди на мястото на Овчаров да бъде назначен някой друг. А може и да не бъде. Може самият Овчаров да изкара пълния мандат на правителството като министър в оставка. И без това скандалите утихнаха, хората ги забравиха, а всичко в българската политика отдавна е загубило смисъл.