1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Милан Кундера и непосилната лекота на предателството

Един нов документ на чехословашките тайни служби от 1950 хвърля тежка вина върху големия писател Милан Кундера: той предал един младеж, който бил осъден на дълги години затвор. Самият Кундера отхвърля обвинението.

default

Отношението на Милан Кундера към чешката му родина едва ли ще се подобри, след като бяха направени нови неблагоприятни за него разкрития

В полза на писателя се развиват две хипотези: първата гласи, че не е бил той; втората - че той просто нямал друг избор. Първата хипотеза се крепи на глинени крака. Тъй като автентичността на документа е извън всякакво съмнение, би трябвало някой друг да е използвал името на Кундера, за да издаде антикомунистическия активист Мирослав Дворачек, укривал се в студентско общежитие. Това не е невъзможно, но е крайно невероятно, тъй като и по онова време доносникът е трябвало да се легитимира, а освен това до този момент не е приведен убедителен мотив за подобен опит за заблуда.

Milan Kundera

"Непосилната лекота на битието" е най-известната творба на писателя, който от 1975 г. живее в Париж

Хипотези и истини

Съвсем друго е положението с втората хипотеза. Кундера е бил председател на студентската организация в общежитието и е знаел от своя състудент Мирослав Дласк, че Дворачек е бягал на Запад. Пет до десет години затвор са заплашвали онзи, който укрива бегълци.

В печата съвсем погрешно се говори, че Кундера бил заподозрян, че е работил като доносник на Държавна сигурност или на полицията. Формулировката, че Кундера "предал" Дворачек, също е подвеждаща. За предателство би могло да се говори, само ако той е съзнавал като неморално това да издадеш един куриер на антикомунистическата съпротива, но въпреки това, поради страх от наказание, го е сторил. По онова време обаче Кундера не е бил враг на режима, а по-скоро възторжен комунист. Временното му изключване от партията малко преди това не е било заради идеологическо отклонение, а защото се осмелил да критикува един високопоставен функционер. По онова време

Bildgalerie Prager Frühling 1968

Пражката пролет от 1968 година се опитва да придаде на социализма човешко лице

Кундера не поставя още под въпрос сталинистката система.

Той е бил високо надарен и чувствителен младеж, но същевременно и типичен представител на поколението леви интелектуалци, което прави кариера след завземането на властта от комунистите.

Интересно е препрочитането на произведенията на Кундера - от "Шегата" до последните му работи - в светлината на сегашното разкритие. Придобива особено звучене и най-известният му роман "Непосилната лекота на битието". Героят постоянно мами любимата си, но без да се отказва от любовта си, и когато двамата най-сетне заживяват във вярност, те умират при автомобилна катастрофа. Песимистичният извод на Кундера гласи: животът неизбежно е свързан с предателство, а който е абсолютно верен - загива. Темата за предателството при Кундера притежава и стилистично измерение. Той е известен като майстор на един особен похват, при който казаното и онова, което се има предвид, са диаметрално противоположни. При това положение е трудно до невъзможно да се установи къде се намира истината. Ако обвиненията срещу Кундера се окажат верни, цялото му творчество ще се окаже писане срещу непосилната лекота на един живот, в чието начало стои погубването на друг човек.

Sowjetische Truppen in Prag

Съветски войски навлизат в Прага

Сенките на миналото

Показателно за комунистическите реформатори и интелектуалните им спътници от 1968 е, че те с удоволствие разправят за онова, което са изживели след смазването на Пражката пролет, но крайно рядко и с явна неохота си спомнят за своето заиграване със сталинизма през 40-те и 50-те години. Към малкото изключения се числи Зденек Млинарж, най-високопоставеният партиен функционер, емигрирал на Запад. "Това, че вярвах в комунизма, не е аргумент против личната ми вина, а признанието ми за нея", пише той в мемоарите си. За разлика от Млинарж, досега Кундера винаги е избягвал равносметката за собственото си комунистическо минало. След обнародването на полицейската записка от 1950 неговото мълчание става непосилно.