1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Милан Кундера и жаравата на Пражката пролет от 1968-ма

Пражката пролет от 1968 година даде импулс за развитието на твърде активен литературен живот в тогавашна Чехословакия. Бяха времена, когато думите и словото все още бяха оръжия, с които можеше да се постигне нещо.

default

Милан Кундера

40 години по-късно творческата жарава на този живот е почти изгаснала.

Милан Кундера е повече от загадка за чехите. Той е фантом, духовно същество, чиято променлива принадлежност към нацията остава не докрай изяснена. Безспорно е, че е роден в Бърно през 1929 година и че до 1975 година живее в Чехословакия. По времето на Пражката пролет от 1968 година, той е сред автори от ранга на Павел Кохоут или Вацлав Хавел, които със смелите си речи и писания дават важни импулси за развитието на политическия живот.

От 1975 година Кундера живее във Франция, където го спохожда и световната слава. През 1979 година комунистическият режим в Прага му отнема чешкото гражданство, но когато през 1989 година се стига до срив на този режим, той така и не проявява интерес към заръщане в родината си. Писателят, изглежда, не се доверява прекалено много на старата си родина или по-скоро на сънародниците си. Той по принцип отбягва журналистите, в страната се завръща - в най-добрия случай - инкогнито. Когато през 2007 година му беше присъдена чешката държавна награда за литература, той не пристигна "по здравословни причини", а изпрати само обръщение, записано на касета.

Неговият световен успех - "Непоносимата лекота на битието" в Чехия беше публикувана едва през 2006 година

Milan Kundera

Корица на едно от германските издания на "Непоносимата лекота на битието"

- 22 години след първото френско издание и 21 години след първото чешко издание, публикувано в Торонто.

Независимо от всичко това Кундера не е забравен в родината си. Дори и 22 години след първото си издаване, "непоносимата лекота на битието" стана бестселър в Чехия. Кундера често присъства във фейлетонните рубрики. Седмичникът "Литературни Новини" в момента във всяко свое издание напомня за Кундера и то чрез поредица от статии за прочутия диспут между Кундера и Вацлав Хавел. Двамата гиганти на чешката интелегенция до известна степен остават враждебно настроени един към друг, след като през 1968 и 1969 година на няколко пъти кръстосват езиково шпаги.

В дискусията става дума за оценка на Пражката Пролет и инвазията на войските на Варшавския договор на 21 август 1968 година. Събития, които за мнозина, включително и за самия Кундера, първоначално не представляват "окончателното крушение на всички мечти". Защото Дубчек за известно време остава на поста си. Кундера нарича протеста на чехите срещу танковете " незабравимо събитие". "Най-разсъдливият и образован народ" в тази част на Европа "забелязал собственото си величие". "Убеден съм във великото призвание на малките народи" - пише Кундера на 19 декември 1968 година. Пражката пролет според него показала," какви неизчерпаеми демократически възможности дремят неизползвани в рамките на социалистическия обществен проект".

Вацлав Хавел отговаря на това с упрека за

"псевдокритичен илюзионизъм"

Bildgalerie Prager Frühling 1968

Кундера е един от авторите, дали важни импулси за развитието на политическия живот през 1968

и вписва статията на Кундера в традицията на "отдадените на самовъзхищение и патриотично будителство илюзии". Подчертаването на по-доброто минало отвлича - според него - вниманието от по-лошото настояще. На формулата на Кундера за историческата "чешка съдба", Хавел противопоставя апела : "Нашата съдба зависи от самите нас". През септември 1969 година Кундера отговаря на това, че "новата политика" била отстъпила на заден план след инвазията, но в никакъв случай не била победена - анализ, който съвсем скоро е опроверган от самата реалност. "Нормализацията" под ръководството на новия шеф на Комунистическата партия Густав Хусак в продължение на 20 години избива на чехите всякакви надежди за по-добър живот.

Елегантните публицистични схватки и дискусии от 1968 и 1969 година обаче отдавна са минало. Седмичникът "Литературни новини", който едно време продаваше по 300 000 броя седмично, днес едва успява да пласира по 4 000 печатни бройки. Отпечатването на старата дискусия между Хавел и Кундера очевидно си поставяше за цел да съживи днешния литературен живот и да му върне качеството и жизнеността от времената на протеста. Ехото обаче е възслабо, а и титаните на перото от едно време са доста въздържани. Вацлав Хавел не пожела да изпрати свои бележки по повод публикуването на старите документи. Затова пък пред вестник "Хосподарске новини" той обяви как тълкува днес темата:"1968 беше белязана от идеологията на реформаторския комунизъм, докато през 1989 година хората не желаеха никакъв социализъм, пък бил той и с човешко лице". Как Кундера гледа на този въпрос, остава неясно. Той мълчи по въпроса.