1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Микис Теодоракис на 80 години

Едва 18-годишен Микис се включва в съпротивителното движение срещу италианско-германските окупатори през Втората световна война. В последвалата гражданска война в Гърция той застава на страната на комунистите.

default

Няколко пъти е арестуван и накрая изгонен от страната. Той учи в парижката консерватория при Оливие Месиен и композира първите си песни. По време на военната диктатура в Гърция от 1967 до -74 Теодоракис е арестуван и изтезаван. От 1970 живее в изгнание в Париж, като същевременно гастролира по целия свят, превръщайки се в символ на борбата за свобода и човешки права. След възстановяването на демокрацията той се завръща в родината си и влеза в политиката – като депутат на комунистическата партия. Впрочем Теодоракис никога не е бил онова, което се разбира под партиен политик. Той винаги остана верен на разбиранията и принципите си и никога не се е колебаел открито да заяви мнението си:

Когато в края на 80-те години търканията между Гърция и Турция отново се изостриха, Теодоракис основа заедно с един турски музикант и политик “Гръцко-турската инициатива за мир” с цел да се улесни диалога между двете страни. Ето как вижда той актуалното състояние на отношенията между двете страни с оглед на предстоящия старт на преговорите между ЕС и Анкара:

“Отношенията днес са добри. Най-големият ни проблем обаче е, че и в двете страни липсват държавници от калибъра на Ататюрк и Вениселос. От историята знаем, че други народи като германците и французите например трябваше да преодолеят делящата ги пропаст, милионите убити, омразата. Но те имаха политици като Аденауер и Де Гол.”

Днес, когато терористичните акции стават почти ежедневие, отново се поставят принципни въпроси, например за мира и войната. Тъкмо тук Теодоракис вижда ролята и задачата на Европа:

“Европа е гигант. Именно това плаши САЩ. Ние сме на кръстопът и трябва да решим: война или мир? Това е днес голямата дилема пред човечеството. На Европа възлагам всичките си надежди. И се надявам, че политиците ще се вслушат в хората. Защото съм убеден, че европейските народи искат мир. Според мен Европа може да даде на хората само две важни неща: мир и култура. Останалото, икономическата и военната мощ, това отдавна е запазен периметър на американците.”