1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Мерките за опазване водите на река Дунав

Дунав е най-международната река в света. От изворите си в град Донау-Ешингер в Шварцвалд до вливането си в Черно море тя преминава през или покрай 18 държави. На 29 юни 1994 година във Виена беше създадена комисия за защита на река Дунав. Десет години по-късно на 29 юни ще се чества първият международен ден на Дунав. Маркус Френцел информира:

Kогато през 1994 година комисията за защита на Дунав започна работа пред нея имаше голяма задача. Тя трябваше да опази реката от по-нататъшно замърсяване и да отстрани вече нанесените щети. Заместник председателят на комисията Филип Велер е доволен от постигнатото:

”През тези десет години качеството на водата се подобри много. Ние намалихме отровите. Създадохме система за ранно предупреждение, когато изтече отрова държавите по поречието могат бързо да бъдат информирани. Създадохме план за защита от наводнения. ”

Велер е особено горд от системата за мониторинг, която събира и анализира цялата информация за качеството на водата. Така експертите добиват поглед върху различното натоварване на река Дунав и количеството вредни елементи през последните десет години можа да бъде преполовено.

Качеството на водата на Дунав сега се колебае между втори и трети клас, т.е. то е между ”умерено замърсяване” и ”критично замърсяване”. Фриц Холцварт отговаря в германското министерсттво на екологияза за защитата на водата:

”Съществуваше чувството, че трябва да предприемем заедно нещо за да подобрим качеството на водата в цялата река. Към това предимно през последните години се добави факта, че чрез чистотата на Дунав можем да допринесем за подобряване на ситуацията в Черно море.”

По разбираеми причини инициативата за пакт за защита на Дунав произлезе от държавите от поречието й. Тези от долната част на течението на пръв поглед имат най-голям интерес реката да се поддържа чиста, защото през тях минават мръсотиите и отровите попаднали в реката по горното й течение. Само че и държавите от горното течение като Австрия имат такъв интерес, както посочва Томас Щратенверт:

”Ако не успеем да придвижим напред екологичната защита и в други части на Европа и в други райони на света тогава ситуацията в крайна сметка ще се обърне против нас. Ние не можем да останем остров на блажените.”

Също и европейската комисия има представител в комисията за защита на Дунав. Тя цели да наложи нормите за опазване чистотата на водата в целия ЕС. Във всеки случай комисията не може да взема наказателни мерки срещу замърсяващите реката, нейните възможности са ограничени до предупреждения. Върху държавите, които не са членки на ЕС може да се упражнява косвен натиск. Хелмут Блюх отговаря за защитата на водните ресурси в европейската комисия:

”Различията се състоят в това, че за политически задължения според международното право не могат да се предявават искове. Това означава, че изпълнението на изискванията може да бъде принудително в държавите членки на ЕС, но извън границите на съюза то подлежи само на мерки за насърчаване, политическо убеждение или натиск.”