1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Меркел смята да промени външнополитическия курс на Германия

Макар че предизборната програма на германските християндемократи ще бъде представена едва след около седмица, кандидатката за канцлерския пост Ангела Меркел вече оповести някои очаквани промени във външнополитическия курс на Германия

default

Най-вече европейската политика явно ще бъде насочена в друга посока. Председателката на ХДС отдавна пледира за това, да се сложи спирачка на по-нататъшното разширяване на ЕС и общността в бъдеще да се концентрира повече върху засилването на конюнктурата и стимулирането на заетостта. Освен това Меркел сигнализира, че смята да внесе предпазлива дистанция спрямо Франция и Русия – двата най-близки партньора на настоящия канцлер Герхард Шрьодер по времето на конфликта със САЩ по повод войната в Ирак. Меркел, разбира се, няма намерение да поставя под въпрос ролята на Германия и Франция като мотор на европейското развитие. В същото време Меркел съвсем ясно призова французите на отстъпки по повод споровете около аграрните субсидии. С това тя автоматично застава на страната на британския премиер Тони Блеър.

В отношенията с руския президент Путин, който от години насам води война в Чечения, Меркел многократно настояваше пред канцлера Шрьодер за по- критично поведение. Затова пък – тя смята – в случай на правителство на християндемократите – отново да подобри отношенията със САЩ. Едно водено от християндемократите правителство не би настоявало на всяка цена и за получаването на постоянно място на Германия в Съвета за сигурност на ООН – се твърди от кръговете на ХДС. Това поведение очевидно се съобразява с изразения от американския президент Джордж Буш скептицизъм по този въпрос.

Драматичната криза около финансовото планиране и конституцията на ЕС – според думите на Меркел тласкат Европа към нуждата да определи своята бъдеща посока на развитие: ЕС – според нея – е принуден да определи ясните си приоритети по отношение на стимулирането на стопанския ръст и заетостта. Всичко трябва да се съобразява с оглед на тези приоритети и да се води растежна политика, а не да се създава бюрокрация на места, където не е необходимо – заяви Меркел в средата на юни в Бундестага. Тя предупреди , че не бива покрай вътрешната стръв за създаване на нови и нови бюрократични правила, да се преразтеглят и “външнополитическите възможности на ЕС чрез продължаващото му разширяване. Меркел настоява например, обещанието за прием на България и Румъния в общността да бъде спазено ако двете страни стриктно се придържат към критериите за реформа в ЕС. По отношение на Турция Меркел отдавна е заявила, че започващите на 3 октомври тази година преговори с тази държава, следва да преследват не приемането и в общността, а само статута на привилегировано партньорство. И занапред Меркел смята да предлага на други държави, стремящи се към потенциални преговори за членство в ЕС от Балканския регион например, не непременно европейската перспектива, а по-скоро възможности за сътрудничество. По отношение на дебата за европейското ембарго срещу Китай Меркел също има доста по-различна позиция от канцлера Шрьодер - тя изпитва далеч по-големи съмнения ,доколко Китай спазва човешките права и не е съгласна на бързо вдигане на забраните.

Като един от основните направления на бъдещата си външна политика Меркел назовава подобряването на отношенията със САЩ. Тя например е за по-активен ангажимент на Германия във възстановяването на Ирак, макар и да не се различава от позицията на Шрьодер по отношение на това, че не бива да се изпращат германски войници в страната. Меркел обяви, че се готви да упражни влияние над САЩ, за да се опита да ги накара да направят отстъпки по отношение опазването на климата. Също така тя смята да се ангажира в името на подсилването на позициите на НАТО. Външнополитическите експерти на сегашното правителство от социалдемократи и зелени обръщат внимание на това, че в случай на победа на християндемократите, ги очакват и конфликти със САЩ. С позицията си срещу приемането на Турция в ЕС и скептицизма си спрямо по-нататъшно разширяване на общността, християндемократите застават на принципно различни позиции от тези на САЩ. Те настояват за турско членство в ЕС, с цел, в периферията на Близкия Изток да се създаде стабилност чрез един партньор, членуващ в НАТО.

Подобно съдържание