1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Мерил Стрийп, Стефан Цанев и защо не бива така

В САЩ Мерийл Стрийп нападна Тръмп, а в България Стефан Цанев отказа държавна награда. На пръв поглед двата сюжета нямат нищо общо помежду си. Но все пак си приличат - и двамата много сбъркаха, смята Емануил А. Видински.

В речта си за тазгодишните награди „Златен глобус” Мерил Стрийп остро нападна Доналд Тръмп. В България пък Стефан Цанев отказа държавна награда. Трудно ми е само с няколко думи да формулирам позицията си по тези две събития, защото каквото и да кажа, то на секундата предизвиква ответна реакция. Ако започна с „Много харесвам Мерил Стрийп…” (което е самата истина), тръмповците са ми скочили още преди да довърша изречението, а противниците им вече кимат одобрително. Когато обаче довърша изречението, само за секунди всичко се обръща наопаки - тръмповци кимат, противниците им клатят намусено глави. А довършвам така: „… но не харесах речта ѝ, дори се ядосах“. Ядосах се, защото точно тази Велика дама на световното кино и изобщо на публичността можеше да направи много повече, да го направи по-умело и с повече въздействие. Вместо това обаче, наред с немалко верни неща, тя наговори куп клишета, включително и манипулативни - независимо дали беше нарочно или не.

Мерил Стрийп

Мерил Стрийп

Пробойните в речта ѝ

Харесвам Мерил Стрийп, не харесвам Тръмп. Не харесвам символа Тръмп, не харесвам тръмпизацията на епохата ни, не ми харесва тъкмо той да олицетворява това време. Не харесвам такива хора да са избираеми, камо ли пък избирани. Обаче в речта на Мерил Стрийп имаше толкова пробойни, че все едно слушах самия Тръмп, но с обратен знак и малко по-цивилизовано. Да казваш, че хората в залата били сред най-хулените в САЩ, е цинично. Та това са едни от най-богатите, най-прочутите и успели хора в света. Какъвто, впрочем, е и Тръмп. И още: той няма да гони чужденците, защото това би било смехотворно. 99% от американците са чужденци, самият той е с мигрантски корени и женен за чужденка. Новоизбраният президент иска да изгони нелегалните имигранти. Лично аз не харесвам тази политика, не одобрявам нито национализирането на държавите, още по-малко на политиките, нито ограждането на територии със стени, както беше в една друга епоха, с едни други приоритети. Но така поднесено, изказването на Мерил Стрийп прозвуча популистки и манипулативно.

В речта си тя можеше да не назидава (и отчасти да обижда) американците, а да вникне в проблемите им. Защото не е достатъчно да посочиш с пръст Тръмп като лош или да поискаш подкрепа за медиите, които пазели истината. Коя истина? На американските медии? Я стига. А и какво означава това изобщо? Прилича малко на опит да кажеш нещо, което ще прозвучи добре. Мерил Стрийп можеше просто да припомни, че мигрантите - независимо дали легални или не - са хора. Можеше да апелира за една обикновена човечност, за повече съпричастност, за повече активност при решаване на проблемите. Вместо само да констатира, че когато хората с власт нападат по-слабите, всички ние губим (което е напълно вярно), тя можеше да призове властта да се погрижи за всички, да подчертае, че властта е и отговорност, грижа. Че всички те, популярните, богатите, властимащите, имат една грижа. И тя е, клише или не, да направят света по-добър. Ето защо се подразних, че личност като Мерил Стрийп, която и след речта ѝ харесвам много, пропусна тази възможност.

"Да говориш скучно за комунизма..."

Случаят с наградата на Стефан Цанев ми се вижда сходен. Подбудите са добри, а жестът да посочиш злото е правилен. Но дори да не си бил Любомир Левчев във и със властта преди 1989 година, все пак си написал следното, нали:

"Да говориш скучно за комунизма -

значи да говориш против комунизма.

Да пишеш скучно за партията -

значи да пишеш против партията."

Емануил А. Видински

Емануил А. Видински

Не говоря за това, че си бил обвързан с властта, а че не можеш да се правиш на света вода ненапита, след като си вършил определени неща. Ако имаш доблест. В противен случай стигаме пак дотам: казваш неща, за които знаеш, че звучат добре. Днес. Сред определени хора.

Поетът сигурно щеше да спечели всички, ако беше отказал наградата с мотива, че се награждават прекалено много хора, обвързани с властта до 1989, като включи себе си в това число. Когато през 2011 излезе информацията, че Александър Шурбанов е бил сътрудник на ДС и същата година бе организирана конференция по повод неговата 70-годишнина, той тихо и кротко помоли форумът да не се обявява в негова чест. Изпълниха молбата му. А сигналът на Шурбанов беше ясен. Дори да не си вършил злини като сътрудник на ДС (нямам доказателства, но съм почти сигурен, че в случая с него е именно така), елементарната етика и личното достойнство изискват малко смирение, малко тишина. Ако беше постъпил по сходен начин, Стефан Цанев щеше да спечели не само всички страни в този спор - той щеше да спечели много повече от самата награда. Но той постъпи съвсем иначе. Да, може да си голям творец и да постъпиш като него, защото талантът не върви задължително с някаква извисеност на характера. Но не можеш да постъпваш така и да си голям човек.

Редакцията препоръчва