1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Между реставрация и модернизиране

По повод смъртта на папа Йоан Павел 2 коментар -равносметка от Карола Хосфелд озаглавен :“ Между реставрация и модернизиране”.

default

Един дълъг път на страдания завърши. Карол Войтила измина този път смело и с непоколебима воля.Един папа който винаги използваше медиите и който се радваше на изключителна популярност-до последния миг. Той възприемаше упорито непримирима позиция , за която не получаваше само аплодисменти, но позиция която отговаряше на неговото себеупование.Той никога не въприемаше своя пост като функция . Не се виждаше в ролята на символичен представител на най-голямата религиозна общност в света .Той се чувстваше лично призван за престола на Свети Петър.Затова и до последния си дъх с желязна воля изпълняваше своя дълг. Неговото непоклатимо убеждение бе , че от този дълг може да го освободи само Господ Бог. Никой религиозен , а и дума да не става пък за политически водач от миналото и от едва започналото ново столетие е срещал толкова голямо признание и толкова голям респект извън всички геополитически и религиозни граници както папа Йоан Павел 2 в качеството си на религиозен пастир , но на първа линия като визионер на едно хуманно общество. Папта от Полша бе върховната морална инстанция изпаднлата в етическо неравновесие модерна цивилизация , която в търсенето на духовността пуска най-странни цветове преди всичко на Запад.

Крол Войтила бе първият папа който непрекъснато се намесваше в политиката и който успешно интервенираше в конфликти , без армия и без тежка артилерия. Неговото оръжие беше словото , наред със средствата на ватиканската дипломация. Ключът за успеха на неговите концепции бе моралната му безупречност базираща се на християнската етика. Неговата прямота пленяваше всички – било Михаил Горбачов , Фидел Кастро , Ясер Арафат или Джордж Уокър Буш. До него всички изглеждаха някак си малки , така наречените силни на света. В продължение на четвърт век той ръководеше авторитарно своята църква. Преди всичко неговият стриктно морален курс предизвикваше критиците да отправят обвинението че този курс не бил в унисон с “ духа на времето.” Няко църковни кръгове оспорваха негови яцентралистичен начн на ръководство? Дали Йоан Павел 2 не беше папа на противоречието?

Не. Карол Войтила бе от принципност амбивалентен. Той бе убеден, че достойнството на човека се гради върху неговото отношение към Бог и че църквата посредничи за този порядък. Традицията на вярата бе за него ключът за разбиране на хората и света.Йоан Павел 2 смяташе , че голямата верска постройка ,често наричана “ най-старата фирма в света” не може току тка да се съсредоточи върху “ централното” без съществени ограничения.Така ултраконсервативния понтифекс от Полша започна още в началото на своя понтификат процес на реставрация. Величието на Йон павел 2 се изразяваше в способността да тълкува прозорливо знаците на времето и на световната история , тка както никой от неговите предшественици.Неговият избор през 1978 година разтърси Източния блок.Неуморно той надгаше глас срещу потисничеството , диктатурата , нарушенията н правата на човека ндигаше глас за мир и срещу войната.До последно Непрмирими бяха критиките му срещу кпитализма.Неговото голямо Меа Кулпа,признанието за прегрешенията на църквата бе събитие на столетието.Той търсеше вселенския диалог и като пръв глава на световната католическа църква посети една синагога и една джамия. Неговите пледоарии за уважени към свтовните религии бяха грандозна услуга в полз на мира.Въпреки споровете около Йоан Павел 2 , едно е безспорно –той влиза в историята като папа на суперлативите , като , по думите на един италинаски писател “ най-големият от големите на тази земя.”