1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Между отчаяние и оптимизъм

Преди 10 години НАТО започва въздушни нападения срещу Югославия. Алиансът бомбардира обекти в Сърбия, Косово и Черна Гора. Целта е да се предотврати хуманитарна катастрофа сред албанското население в Косово.

default

Май 1999 година, нападение на НАТО в местност близо до Белград

Близо 250 000 сърби и представители на други малцинствени групи бягат или са прогонени от Косово след края на войната на 10 юни 1999 година. Години по-късно около 100 000 от тях се завръщат в сръбските райони на областта.

Прокудените албанци се връщат в родината си още в първите дни след края на войната. На 17 февруари 2008 година Косово едностранно обявява независимостта си, която е призната от повечето западни държави. Как сърбите виждат онова време днес, десет години след интервенцията на НАТО?

Serben fliehen aus ihren Häusern im Kosovo

Сръбски бежанци от Косово

Нечовешки условия

"Даже и за животните е непоносимо. Ето тук, отвсякъде капе вода. Таванът всеки момент може да падне. А ние живеем тук. По-рано това е било амбулатория. Условията са ужасни. Само веднъж в седмицата можем да вземем душ."

Душанка Баняч показва бившия санаториум в курорта Матарушка Баня. "Вилите", така се е наричал малкият комплекс през 80-те години, когато все още е функционирал. През юни 1999 година, след края на войната в Косово, 200 сърби от източната част на тогавашната провинция намират подслон в тези запуснати и порутени помещения. Десет години по-късно половината от бежанците, възрастни и безработни, все още живеят тук. Като Душанка и съпруга й. Те са избягали с двамата си сина и дъщеря си след капитулацията на югославските части.

"Селото ни беше почти изцяло сръбско, но трябваше да избягаме, защото децата ни служеха в полицията и армията. Единият ни син едва не загина в престрелка на албанската граница. Изтегляйки се, полицията и армията ни заповядаха веднага да напуснем, защото положението е опасно. Тъй че оставихме целия си имот и се качихме в колата."

Незаинтересованост от страна на сръбските власти

Serbien Frau hinter EU-Flagge Symbolbild

В Сърбия ЕС е с по-добра репутация отколкото НАТО

Малкото сърби от техния регион, които не избягали след края на войната, били убити по-късно от албанците, разказва Душанка Баняч. Тя е сдържана, не оплаква съдбата си. Отчайва я само пълната незаинтересованост на сръбските власти към съдбата на косовските бежанци. Не изпитва ли гняв към НАТО и Запада?

"Изпитваме гняв, разбира се. Толкова много хора загинаха. А сега приветстват независимо Косово. Може би някои държави наистина искаха да помогнат на албанците, защото и те трябваше да бягат. Много от бежанците се върнаха. А ние къде да отидем?"

Отчаяние и надежда - тези са чувствата, които преобладават сред сърбите десет години по-късно. Само една четвърт от тях са за присъединяване на страната към НАТО, но 60 процента са за присъединяване към Европейския съюз.

Автор: Филип Славкович/Бисерка Рачева

Редактор: Биляна Михайлова