1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Между нуждата от реформи и индоктринацията

Правилно ли е да се възприемат медресетата в Пакистан като инкубатори на идологически подковани терористи? От сътрудника на Дойче веле в Ислямабад Имтиаз Гул:

default

Всекидневие в Дарул Улоом Зархад в центъра на средновековния гр. Пешавар. Ученици на възраст между 10 и 16 години се клатушкат бавно напред-вазад, рецитирайки зури от Корана, които наизустяват, без да им се разяснява значението им.

Тези рецитации са неотменима съставна част от продължаващото 8 години обучени по ислямска теология и шериат /ислямско право/ в основаното в 1935 година медресе.

Кхалид Бинори е главният управител на училището, ползвало се доскоро с голяма популярност най-вече сред привържениците на талибаните. Бинори твърди, че в това медресе ставало дума само за чиста наука и обучение:

“Вратитe ни са отворени, всеки може да влезе и да види, какво правим тук. Това е отворен дом, всеки може да види и да се убедиу че тук има само книги и хора, ученици и библиотеката. Няма нищо тайно или нещо, което да се пази в тайна”.

Медресатата като институция винаги са играли важна роля в ислямската история, която роля са съхранили до наши дни.

Защитилият дисертация в Единбургския университет Кибла Аяз е начело на факултета по ислямски науки в Пешаварския университет. Той разяснява традицията на медресатата така:

“Основна задача на медресетата е възпитанието в духа на исляма. Повечето ученици са от региони, известни със религиозността и смирението си, произхождат от религиозни семейства, но също така и от по-бедните слоеве на населението, които не могат да си позволят друго, по-съвременно образование.”

Хафиз Мохамед Харуни, преподавател в едно медресе на пакистанската столица Ислямабад, също цитира бедността като една от основните причини, принуждаващи бедни родители, да изпращат синовете си в медресетата:

“Тук идват момчета от всички части на Пакистан, те произхождат главно от бедни семейства и са сираци, които нямат достатъчно за храна и облекло. Те могат да завършат тук безплатно образованието си и училището се грижи за всички техни потребности”.

Проблемът обаче не е безплатното обучение, а индоктринацията на учениците в духа на определени религиозни догми, за които често е характерна едностранчивата и особено строга интерпретация на корана. Колкото по-дълго остават учениците в медресетата, толкова по-решително те отхвърлят какъвто и да било друг мироглед. Сред тези кръгове талибаните обикновено набират привържениците си.

Мохамад Хасан Аскари преподава политология в университета Панджаб. Ето как той обяснява радикализацията на следващите в медресетата:

“Има непосредствена връзка между медресетата и позоваващия се на исляма екстремизъм. Със сигурност мнозина сред учениците се чувстват вдъхновени от път, който евентуално води към тероризма.”

Броят на медресетата в Пакистан нараства бурно най-вече по време на съветската окупация в Афганистан. Мюсюлманската съпротива срещу Съветите среща щедра поддръжка от страна на пакистанската тайна служба и получава финансови средства от САЩ. Много от медресетата се превръщат в лагери за обучение на мюсюлманската съпротива – т.н. “муджахедини”. Редица известни талибански лидери и привърженици на египетското Мюсюлманско братство са посещавали редовно тези медресета.

След последните атентати в Лондон пакистанските медресета отново попаднаха в центъра на вниманието: по данни на британските власти четиримата атентатори от 7-ми юли са посещавали до началото на тази година пакистанско медресе.

Нараства натиска, оказван върху президента на Пакистан Первез Мушараф, най-сетне да реформира медресетата и по този начин да сложи край на поддръжката за евентуални терористи. Неотдавна Мушараф призова върховната организация на медресетата в Пакистан, да се регистрират доброволно. С регистрацията е свързано признаването и прилагането на държавните учебни планове, съдържащи между другото съвременни научни дисциплини и чужди езици. Ала досега медресата са бранят срещу, според тях, подобно опекунство от страна на държавата.