1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

"Между нас казано"

Здравеопазване и реформи

Стиснатията разболява - под това мото лекари в Германия протестират пред Бундестага в Берлин

"Стиснатията разболява" - под това мото лекари в Германия протестират пред Бундестага в Берлин

В Япония в момента подарявали по един кон на всеки лекар, който отидел да практикува в северната провинция Ивате, в Германия обещават да вдигнат горната граница на лекарските хонорари за онези, които се насочат към непривлекателни райони, а в България държавата се опитва да ги примами натам чрез безплатни специализации. Безплатните специализации са нещо хубаво, но дали ще са достатъчен стимул и компенсация за всички останали дефицити? В Германия – както вече казах – им предлагат нещо доста по-материално - по – високи хонорари, и въпреки това, е съмнително, дали и новите хонорари ще оправят работата. Германските лекари от доста време насам засилено се изнасят към Швейцария, Финландия или Швеция – където парите са по-добри, работата не е толкова натоварена с всякакви, включително и неплатени дежурства, а служебната йерархия - както чух от мой приятел – лекар - не била толкова непробиваема като в Германия.

Непривлекателни райони в Германия – са главно части от източните провинции, които са доста обезлюдени, както и някои предимно селски райони на западните провинции, които имат подобни демографски проблеми. Не е тайна, че заплащането на лекарите в Германия силно се влияе от това, дали става дума за работа в голям медицински център с множество диагностични възможности и различни профили на лечение или за малки болници на село, които имат по-скромен обхват на възможности и квалификация. Неслучайно именно малките болници обикновенно закъсват финансово и трудно биха оцелели без субсидиите от държавата. Много често там се радват на помощта на лекари – източноевропейци, за които заплащането все пак е по-високо, отколкото в собствената им страна. Недостигът на лекари в някои региони на Германия обаче не е най-големият проблем за местното здравеопазване. Непрекъснато се правят реформи, които често се оказват изразходвани, още преди да са влезли в сила. Последната – засега - здравна реформа беше доста скромна по резултатите си : най- същественото, което се случи беше да се увеличат месечните здравноосигурителни вноски и да се ограничи част от здравните услуги. При това парите, които се въртят ежегодно в германското здравеопазване , не са малко – затова и апетитите за резпределението им – са големи. Обратнопропорционално ниска обаче е смелостта на политиците за радикални промени на здравеопазването, които да отстранят една от основните му слабости - обвързаността от величината на месечния доход. А във времена на висока безработица и при едно общество, което прогресивно намалява и застарява, това се превръща в бомба със закъснител. В Германия има смели хора, които предлагат и смели реформи - например раздялата с досегашното деление между обществено-осигурителни каси и частни каси, премахването на посредниците между болниците , лекарите, и осигурителите, и редица други разумни неща, но те вероятно ще си останат само повод за размисъл, че е могло и другояче. На целия този проблемен фон неуредиците в българското здравеопазване започват да ми струват доста по- извинителни, като се има предвид, откъде тръгнахме ние преди 17 години, и къде се намираше Германия тогава.. И още нещо: и днес в България мнозина смятат, че тук всеки получава онова медицинско обслужване и онези лекарства, които биха били най-добри за него. “Да, ама не! ”– казваше един български коментатор в такива случаи. А аз ви го казвам от личен опит!