1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Международните медии са вече почти изцяло на футболна тема

Нетцайтунг публикува статия, посветена на капитана на българският национален отбор Стилиян Петров. Ето какво се казва там: " Десет години след третото място на световното първенство в САЩ, България отново се стреми към успехи. Вече ги няма Христо Стоичков, Красимир Балъков или Йордан Лечкщов, но при второто участие на европейскот първенство от 1996 година насам е предвидено акцентите да се поставят не от отделни звезди, а от колективното единство на отбора. Затова Стилиян Петров отхвърля всички сравнения с легендарния в България Христо Стоичков, който през 1994 година беше и голмайстор.

Капитанът на българската единайсеторка гледа на европейското първенство само като на начало на едно ново славно време. Той признава, че в Португалия българите ще са по-скоро аутсайдери, но казва, че отборът е млад и атмосферата в него - добра. В статията се споменават и потенциалните нови звезди - освен самия Стилиян Петров, който играе в Селтик Глазгоу, това са съименникът му Мартин Петров от Волфсбург, и особено голмайсторът Димитър Бербатов от Байер Леверкузен.

Твърде унищожителни оценки за българите помести обаче Франкфуртер Рундшау, който даде мнение на професорът по етнология Кристоф Антвайлер. Той прави аналаиз на всичките 16 отбора на европейското първенство като характеризира е особености на националния характер и манталитет. Ето какво се казва за българите : "Ако футболът беше индивидуален спорт, българите сигурно вече щяха да имат световни шампиони. Те винаги са разполагали с технически ловки и атлетични играчи и затова често са присъствали на световни първенства - обикновенно без успех. Флегматичният им нрав и склонността, колективно да наведат глави, когато изостават в резултата, са причината за това, българите да са смятани за скучни. Единствено поколението на брилянтните звезди Хр. Стоичков, Балаков и Костадинов можа за кратко време да отхвърли тази слава, когато на четвъртифинала на Световното пъревнство през 1994 година победи Германия и то след като изоставаше в резултата с 0:12. Оттогава насам обаче България отново се върна към обичайния си лош футбол. По нататък Франкфуртер Рундшау цитира професорът по етнология в университетa в Триир Кристоф Антвайлер, който прави следната национална характеристика:

"България и колективно чувство - досега тези две неща взаимно се изключваха. От времената на комунизма в съзнанието на хората прекалено дълбоко се беше зъгнездило съзнанието, че личната инициатива е безполезна. Вместо да поема лична отговорност, индивидът предпочита да се потопи в в масите.. Звездите и без друго печелят парите си на Запад. На това европейско първенство обаче всичко може да се развие по друг начин. Бългрия днес е една много динамична страна, която бързо се отвори за западни идеи - във футбола , както и в мениджмънта. Сега обаче е нужна трнасформация - и това се отнася и до други аспекти на живота - не само до колективния спорт. " - гласи заключението на професорът етнолог от Триир.