1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Международните медии за България

Местните избори в България привличат вниманието на международните медии.

default

Победата на настоящия софийски кмет Бойко Борисов обелязват в кратки съобщения швейцарските “Билер Тагблат” и”Блик” . Изданията отбелязват, че всички кандидати в София са излезли с обещания да се справят с огромния транспортен хаос и проблемът с отпадъците на милионния град. “Блик” споменава, че първите местни избори след приемането на страната в ЕС се считат за пробно изпитание на управляващата тройна коалиция, ръководена от социалистите. Според информацията на агенция ДПА изборите са били помрачени от обвинения за купуване на гласове – главно сред ромското малцинство. Агенцията отблязва, чеедин избирателски глас -според медийни информации- е струвал средно по 40 лева. Турските медии отделят значително място на вчерашните местни избори в България. Вестник Заман акцентира на слабото участие на българските избиратели. Според вестника – изключение правели българските турци, които участвали масово. Кореспондент на Джихан хабер ажансъ информира, че избирателните бюлетини с имената на кандидатите били трудно обозрими и цитира оплаквания на избиратели, които имали трудности да се справят с дългите бюлетини и много фигуриращи варху тях имена. Според вестник “Миллиет”, най-висок процент на участие е регистриран в населените с компактно турско население региони – където активността била около 40 на сто. Турските вестници съобщават и за дълги опашки от пътници и коли на граничния пунк Капитан Андреево- Капъкуле. Задръстването е поради гласуването на българските турци, които се връщат обратно в Турция – пише в тази връзка “Миллиет”.

Две големи статии в авторитетните Франкфуртер Алгемайне Цайтунг и “Зюддойче Цайтунг” имат непряка връзка с изборите в България. И двете публикации предлагат анализи за жизнения стандарт и актуалното развитие в страната, като отделят внмание и на отражението на европейското членство. Познавачът на България Михаел Мартенс отбелязва в анализа си във ФАЦ, че гладовете и общините в бъдеще ще управляват и разпределят и европейските пари, поради което битката за гласовете на избирателите е била особено ожесточена. Социалното недоволство на учителите попадало в период на голямо икономическо оживление в страната, за което свидетелствали статистиките за намаляващата безработица, прираста на БВП и добрият приток на инвестиции. Според авторът, неблагоприятно въздействие над жизнения стандарт на редица българи оказва високата инфлация и нарастването на общите битови разходи, които засягали в най-голяма стеепен най-бедните слоеве от населението, както и онези, които зависят от възможностите на държавния бюджет като полицаи, пенсионери, учители и др. В края на анализа във Франкфурте Алгемайне Цайтунг се казва, че Бойко Борисов е извлекъл ползи от учителската стачка, защото успешно се е представял като изразител на интересите на обикновения гражданин срещу прекомерната власт на елитите, към които той обаче от години насам принадлежи. Михаел Мартенс начира Борисов – кмет на София и евентуален бъдещ български премиер. Другата голяма статия е на “Зюддойче Цайтунг” и представя съдбите на две млади българки – едната завърнала се по принуда в България- макар и временно, другата – щастлива, от това, че отново е в България. И двете са висшистки е споделят преживяното по време на следването и работата в чужбина. Двете оценяват различно перспективите си за бъдещето в България и оттам различната си мотивация да се завърнат, респективно да искат да напуснат България.

Осведомителните агенции обръщат внимание на новината за предстоящото първо посещение на либийския революционен водач Кадафи във Франция и припомнят в тази връзка обвиненията срещу Саркози, че сключените от него сделки с Либия – сред които и една за атомно сътрудничество – са били нещо като благодарност за освобождаването на българските медицински сестри от Либия. Германският вестник “Тагесшпигел” помества коментар, изразяващ облекчение от закриването на атомния реактор Райнсберг – който бил съветски тип. В тази връзка се казва, че многобройни подобни съоръжения в Източна Европа, включително и България чакат закриване. Вестник Франкфуртер Алгемайне Цайтунг отбелязва, че са се появили нови търговци на емисионни права на въглероден двуокис в Европа и припомня, че Европейската Комисия е поставила на България строги условия: до 2012 година страната трябва да намали емисиите на вредни парникови газове с 37,4 на сто.