Международните медии за България | Начало | DW | 26.04.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Международните медии за България

Отзвукът от подписания вчера договор за присъединяване на България и Румъния към ЕС е огромен. Множество международни медии отбелязаха това събитие, било само с новина, бил с информация от Люксембург или коментар. Вашингтон Поуст помества информация за подписването на договора и цитира българския премиер Симеон Сакскобургготски, че България е направила нова стъпка по посока на обединяването на континента и че се приближила до идеала на отците основатели на ЕС за единението на европейските нации. Турският Заман, китайският “Чайна Вю”, радиостанция Гласът на Америка, интернешънъл Херълд Трибюн и множество други световни медии информираха за вчерашното събитие в Люксембург.Големите германски вестници не правят изключение. Зюддойче Цайтунг съобщава, че за България и Румъния вчерашният подпис представлява политическо завръщане в семейството на европейските нации, към които са принадлежали. Цитиран е люксембургският премиер Жан-Клон Юнкер, който заявява, че даже и Франция да не ратифицира новата еврпопейска конституция, България и Румъния ще станат членки на общността, независимо дали има или няма нова конституция. Вестникът припомня, че двете страни са едни от най-бедните в Европа и че имат още много да наваксват , както по отношение на икономиката, така ив политическата област. Франкфуртер Алгемайне Цайтунг припомня хронологията на присъединителния процесот 2000-та година насам и отбелязва, че Румъния е имала трудности да провежда реформите в крак с България,поради което въвеждането на евентуалните предпазни клаузи по отношение на Букурещ ще мож еда се взема дори само с квалифицирано мнозинство. ФАЦ споменава и за акцията на баварския премиер Щойбер, който според непотвърдени сведения писал на канцлера Шрьодер писмо, в което настоява за нови преговори с двете страни, с цел да се пресече притока на евтина работна ръка. Зюддойче Цайтунг в друга своя статия днес съобщава, че исканията на Щойбер срещат неразбиране в средите на европейските депутати. Цитиран е председателят на фракцията на социалистите в Европарламента Мартин Шулц, който казва, че не може с двете страни да се преговаря в продължение на години и да им се поставят условия, след което да им се затръшне вратата под носа. Интернет –портала на либералната партия помества днес позиция на заместник-председателя на либералите в Европейския парламент Александър Граф Ламбсдорф, който заявява, че подписаният вчера договор не е бланков чек за бъдещето, и че двете страни ще бъдат много сериозно наблюдавани. В същото време той казва, че опитът на християндемократите да отхвърлят ратифицирането на договорите е “безотговорен” и представлява “погрешен сигнал”. Според Александър граф Ламбсдорф е по-скоро правилно, ратифицирането да зависи от резултата на следващите доклади за напредъка на двете страни, които ще бъдат представени през ноември. Ако тогава станело ясно, ч в една от двете страни има значителни проблеми, либералите в Европапарламента нямало да се колебаят да гласуват за задействането на предпазните клаузи. Вестник Зюддойче Цайтунг в своя статия, озаглавена “Брюкселската терапия” съобщава, че перспективата за прием в ЕС помага на държавите от Източна Европа да се превърнат в здрави партньори на Запада. Авторът Франк Нийнхаузен пише обаче, че за някои приемането на България и Румъния с техните корупция, бедност и евтина работна ръка, вероятно звучи като история на ужасите.Авторът смята, че ЕС сам си е поставил окови, като е фиксирал прекалено рано дата за прием в общността. От друга страна тъкмо тази перспектива подтиква и стимулира всички държави от региона, включително и тези от Западните Балкани да се стремят към реформи и напредък. Според анализа, ЕС ще изгуби правдоподобността си, ако след приемането на България и Румъния откаже прием на други страни. Вестник Нойес Дойчланд, спирайки се на резервите на някои западни среди, включително и на германските християндемократи срещу приемането на България и Румъния отбелязва с неразбиране, че предстоящия им прием в ЕС е плод на продължил няколко години процес на взимане на решения. През този период различни европейски инстанции като Европарламента и Комисията редовно са проверявали политическите, икономически и социални условия в двете страни и в крайна сметка са установили, че те отговорят на Кохенхагенските критерии за членство. Вестникът цитира и изказване на българския министър на финансите Милен Велчев пред икономически форум в Берлин, където той е представил успехите на България в бюджетната сфера и с наслада заявил,че за разлика от Германия, България изпълнява Маастрихтските критерии.

Редица издания извеждат опасенията и съмненията , свързани с бъщето членство на България и Румъния още в заглавията си – Хамбурегр Абендблат излиза с реторичния въпрос – Неготови за членство? Инфо –Радио в Берлин-Бранденбург озаглявява репортажа си също въпросително “ Езряла ли е България за ЕС?” Вестник Мюнхнер Меркур извежда в заглавие “Проблемни деца на път за ЕС”, а в коментар на Брауншвайгер Цайтунг направо се отбелязва, че и щяло да бъде по-честно от страна на ЕС, ако беше казал на България и Румъния : “Още не дошло времето за вашето членство”. В същия коментар на Ралф Блазиг впрочем се казва, че подписването на договорите е правилно действие, но в неправилно подбран момент, с оглед на растящата съпротива в страни като Франция и Холандия. Пасауер Нойе Пресе пише, че става дума за “ изпитателен прием” на двете страни и помества и някои от възловите условия по договоритеза присъединяване. Излизащият в Стасбург Дерниер Нувел д Алзас коментира вчерашното събитие като акт на солидарност, а не на икономически интерес. Цитирани са данни за средната заплата в България и Румъния и се казва, че европейските проекти по разширяването са гигантски, а парите- за това липсват. Испанският “Ел Паис” пише днес, че с подписването на договорите с България и Румънтия ЕС продължава политиката за обединяване на континента, но го прави по безотговорен начин. Тя отваря вратите си за нови членове, но не и джобовете си. Според сегашното състояние на нещата – отбелязва Ел Паис – Испания ще е принудена да плаща повече пари за източното разширяване, отколкото големите държави в общността- заключава изданието.