1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Международните медии за България

Отзвукът от подписания вчера договор за присъединяване на България и Румъния към ЕС е огромен. Множество международни медии отбелязаха това събитие, било само с новина, бил с информация от Люксембург или коментар. Вашингтон Поуст помества информация за подписването на договора и цитира българския премиер Симеон Сакскобургготски, че България е направила нова стъпка по посока на обединяването на континента и че се приближила до идеала на отците основатели на ЕС за единението на европейските нации. Турският Заман, китайският “Чайна Вю”, радиостанция Гласът на Америка, интернешънъл Херълд Трибюн и множество други световни медии информираха за вчерашното събитие в Люксембург.Големите германски вестници не правят изключение. Зюддойче Цайтунг съобщава, че за България и Румъния вчерашният подпис представлява политическо завръщане в семейството на европейските нации, към които са принадлежали. Цитиран е люксембургският премиер Жан-Клон Юнкер, който заявява, че даже и Франция да не ратифицира новата еврпопейска конституция, България и Румъния ще станат членки на общността, независимо дали има или няма нова конституция. Вестникът припомня, че двете страни са едни от най-бедните в Европа и че имат още много да наваксват , както по отношение на икономиката, така ив политическата област. Франкфуртер Алгемайне Цайтунг припомня хронологията на присъединителния процесот 2000-та година насам и отбелязва, че Румъния е имала трудности да провежда реформите в крак с България,поради което въвеждането на евентуалните предпазни клаузи по отношение на Букурещ ще мож еда се взема дори само с квалифицирано мнозинство. ФАЦ споменава и за акцията на баварския премиер Щойбер, който според непотвърдени сведения писал на канцлера Шрьодер писмо, в което настоява за нови преговори с двете страни, с цел да се пресече притока на евтина работна ръка. Зюддойче Цайтунг в друга своя статия днес съобщава, че исканията на Щойбер срещат неразбиране в средите на европейските депутати. Цитиран е председателят на фракцията на социалистите в Европарламента Мартин Шулц, който казва, че не може с двете страни да се преговаря в продължение на години и да им се поставят условия, след което да им се затръшне вратата под носа. Интернет –портала на либералната партия помества днес позиция на заместник-председателя на либералите в Европейския парламент Александър Граф Ламбсдорф, който заявява, че подписаният вчера договор не е бланков чек за бъдещето, и че двете страни ще бъдат много сериозно наблюдавани. В същото време той казва, че опитът на християндемократите да отхвърлят ратифицирането на договорите е “безотговорен” и представлява “погрешен сигнал”. Според Александър граф Ламбсдорф е по-скоро правилно, ратифицирането да зависи от резултата на следващите доклади за напредъка на двете страни, които ще бъдат представени през ноември. Ако тогава станело ясно, ч в една от двете страни има значителни проблеми, либералите в Европапарламента нямало да се колебаят да гласуват за задействането на предпазните клаузи. Вестник Зюддойче Цайтунг в своя статия, озаглавена “Брюкселската терапия” съобщава, че перспективата за прием в ЕС помага на държавите от Източна Европа да се превърнат в здрави партньори на Запада. Авторът Франк Нийнхаузен пише обаче, че за някои приемането на България и Румъния с техните корупция, бедност и евтина работна ръка, вероятно звучи като история на ужасите.Авторът смята, че ЕС сам си е поставил окови, като е фиксирал прекалено рано дата за прием в общността. От друга страна тъкмо тази перспектива подтиква и стимулира всички държави от региона, включително и тези от Западните Балкани да се стремят към реформи и напредък. Според анализа, ЕС ще изгуби правдоподобността си, ако след приемането на България и Румъния откаже прием на други страни. Вестник Нойес Дойчланд, спирайки се на резервите на някои западни среди, включително и на германските християндемократи срещу приемането на България и Румъния отбелязва с неразбиране, че предстоящия им прием в ЕС е плод на продължил няколко години процес на взимане на решения. През този период различни европейски инстанции като Европарламента и Комисията редовно са проверявали политическите, икономически и социални условия в двете страни и в крайна сметка са установили, че те отговорят на Кохенхагенските критерии за членство. Вестникът цитира и изказване на българския министър на финансите Милен Велчев пред икономически форум в Берлин, където той е представил успехите на България в бюджетната сфера и с наслада заявил,че за разлика от Германия, България изпълнява Маастрихтските критерии.

Редица издания извеждат опасенията и съмненията , свързани с бъщето членство на България и Румъния още в заглавията си – Хамбурегр Абендблат излиза с реторичния въпрос – Неготови за членство? Инфо –Радио в Берлин-Бранденбург озаглявява репортажа си също въпросително “ Езряла ли е България за ЕС?” Вестник Мюнхнер Меркур извежда в заглавие “Проблемни деца на път за ЕС”, а в коментар на Брауншвайгер Цайтунг направо се отбелязва, че и щяло да бъде по-честно от страна на ЕС, ако беше казал на България и Румъния : “Още не дошло времето за вашето членство”. В същия коментар на Ралф Блазиг впрочем се казва, че подписването на договорите е правилно действие, но в неправилно подбран момент, с оглед на растящата съпротива в страни като Франция и Холандия. Пасауер Нойе Пресе пише, че става дума за “ изпитателен прием” на двете страни и помества и някои от възловите условия по договоритеза присъединяване. Излизащият в Стасбург Дерниер Нувел д Алзас коментира вчерашното събитие като акт на солидарност, а не на икономически интерес. Цитирани са данни за средната заплата в България и Румъния и се казва, че европейските проекти по разширяването са гигантски, а парите- за това липсват. Испанският “Ел Паис” пише днес, че с подписването на договорите с България и Румънтия ЕС продължава политиката за обединяване на континента, но го прави по безотговорен начин. Тя отваря вратите си за нови членове, но не и джобовете си. Според сегашното състояние на нещата – отбелязва Ел Паис – Испания ще е принудена да плаща повече пари за източното разширяване, отколкото големите държави в общността- заключава изданието.

Подобно съдържание