1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Международна писателска среща в София и Пловдив

Репортаж на германския седмичник “Ди Цайт от България

default

11 писатели и поети от Македония, Румъния, България и Германия седят на една маса и си говорят за родината – се казва в Репортажа на Петра Рески, описвайки срещата в Данчовата къща в Пловдив. Какво означава родината, дали това е чувството, което се заражда по време на футболна среща? Или вкусът на български качамак, мирзмата в софийските трамваи или пък езикът, някои определено място или просто внушение? Дали това не е времето, в което живеем , някоя идеология или масова истерия? Колко родина понася на човека и може ли той да си избира родината? – около тези въпроси се върти дискусията, организирана от Гьоте-институт, в която участват различни по произход, националност, предистория и възраст автори. “Ние всички сме израснали в различни страни и при различни системи, сред нас има живи класици и съвсем млади дебютанти, сюрреалистични лирици и писатели- реалисти – пише Петра Рески и споменава четенията на Ангелика Шробсдорф във София, както и участието на автори като Диана Иванова, Емануил Видински, Мирела Иванова ,Александър Андреев, Симеон Симев, румънката Нора Юга, македонецът Богомил Гюзел и др.

Родината винаги е шпагат между миналотото и бъдещето – казва писателят Георги Господинов, тя е гордост и срам едновременно и се питам, дали един италианец, французин или англичанин някаго изобщо са се е срамували от родината си. Вероятно не. За едни родината означава идентичност, за други, които са прекарали живота си в социализма, тя е пространството, в което са се укрили от намесата на държавата. Не желая, между понятия като родина и и държава да се слага знак на равенство – казва Мирела Иванова.

Дали е било правилно, да изоставя подината си – се пита Александър Андреев – пише по нататък авторката на репортажа и пояснява, че Антдреев е писател и журналист, който живее в Германия и редовно пътува до България. Също като него през последните години страната си са напуснали 800 000 млади българи. Или пък е било правилно, да се освободи от нея? Като Елиас Канети, който е считан за австриец, макар да е роден в България? Като Южен Йонеско, който минава за френски писател, макар че е отраснал в Румъния. Като Кристо, който не допуска да бъде наричан български творец, а отдава голямо значение на това, да бъде само “творец от български произход”?

“Родината за мен винаги носи привкус на идеология” – казва Нора Юга – Гранд-дамата на румънската поезия. По време на диктатурата думата “родина” беше толкова често употребявана, докато не се превърна в болна дума И 15 години след края на диктатурата ние не употребяваме тази дума – пояснява и тя и добавя, че за нея - родината е планетата земя. Емил Чоран също не е пожелал да се завърне в румънската си родина, казва поетесата Нора Юга. А дали по този начин не е направил на родината си много по-голям подарък, отколкото ако се беше завърнал? – пита тя. “Или пък е трябвало да остане там, а светът нямаше да е чувал нищо за него?”

Подобно съдържание