1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Международната конференция за антисемитизма

След Берлин: Антисемитизмът или Книгите, които все още не сме прочели - коментар от Еми Барух

Две са основните причини за увеличаващият се брой антисемитски прояви в Европа : преди всичко, растящата омраза от двете страни на един от най-тежките конфликти в съвременната история – конфликтът в Близкия Изток – с чиято безнадеждност са преплетени съдбите на поколения палестинци и израелци; и наред с това напълно променената обстановка в света, изправен пред най-тежкото изпитание, с което цивилизацията на новото столетие ще трябва да се справи – тероризмът.

Тези бяха централните теми на приключилата вчера в Берлин конференция по антисемитизма, организирана в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която се проведе под председателството на България.

Подготвен трудно и напрегнато, предвид непрекъснато сменящата се международна обстановка, както и поради различия между вижданията на американските и европейските делегации, свързани с дневния ред и акцентите на конференцията, този форум би имал реален смисъл, ако преведе на езика на всяка една от европейските страни най-важните послания, формулирани в приетите декларации и изразени от участниците в работните групи. А именно – опасността от разнообразните форма на расизъм и ксенофобия (антисемитизмът е само една от тях!) и потребността понятието толерантност да не бъде възприемано като клише и лозунг.

През първия ден от форума министърът на външните работи на България, който в качеството си на председател на ОССЕ бе и домакин на конференцията, препоръча на страните-членки да въведат по-добри стандарти в образованието – един от начините за това – каза Соломон Паси - е темата за Холокоста да на бъде пропускана от учебните програми. Най-чудовищната трагедия на миналия век – масовото изтребление на хора – трябва да присъства с всички лица на човешкото падение и човешкият героизъм, за да не се забравят и за да не се повтарят ужасите, които хора са причинявали на хора…

България не е сред страните в Европа, в които има регистрирани агресивни антисемитски демонстрации. Традициите и историята на страната я превръщат в особено изключение, което е достойното наследство на българското гражданско общество днес. Това обаче не е основание, за да се казва: «Антисемитизмът е проблем, който не ни засяга».

Ще се аргументирам само с два примера – първият е свързан с тема, която наблюдателите определят като нова за България: появата и масовото разпространение на антисемитска литература – както преводна, така и произведена от български спекулативни компилатори. Освен с негационизъм и отявлен расизъм, тези книги се отличават с особен анти-европейски и пан-славянски патос. Това че лавици на най-големия книжен пазар в страната изобилстват от подобни заглавия е белег за свободата на печата. Това, че тиражът и търсенето им растат е белег за друго… и нерадостен аргумент, че антисемитизмът е и наш проблем…

Вторият пример се отнася до необяснимо нехайство към анализа на онези обстоятелства, които доведоха до българското изключение по време на Втората световна война, а именно спасението на българските евреи – факт, който лишен от своето съвременно тълкувание и осмисляне, се превръща в нещо като изсушен хербарий, забравен между прашни страници на стара книга.

Обръщам внимание върху този факт, тъй като прави впечатление, че единствените сериозни трудове посветени на т.нареченото «българско изключение» се появиха извън България и бяха написани не от българи.

Книгата «Крехкостта на доброто» - спасението на българските евреи на Цветан Тодоров, предизвика голям интерес сред академичните среди преди 5 години във Франция. Тази книга все още не е преведена на български. Както не е преведен и първият сериозен труд, посветен на изследването на сложните отношения между България и Райха по повод «окончателното решение на еврейския въпрос», публикуван преди 32 години в Университета Питсбърг в Съединените американски щати., озаглавен Българските евреи и окончателното решение 1940 – 1944 на Фредерик Чари. В този ред на мисли, ще спомена още един факт: едва преди няколко месеца, 40 години след появяването й през 1963 година (!), на българската аудитория бе представена книгата на Хана Аренд Айхман в Ерусалим. Репортаж за баналността на злото, в която също има отделено място на българското изключение.

Откъде идва тази незаинтересованост към един знаменателен епизод от най-новата история на страната, забелязан много отдавна от неколцина световно известни имена и подминат от българските историци? Не трябва ли именно тук да търсим отговор на въпроса: защо светът научи за уникалното поведение на Дания по време на Втората световна война, но продължава да не знае какво точно се случи в България? Логично ли е да търсим обяснението само в тенденциозната пропаганда по време на комунистическия режим, чиято лексика избягваше не само употребата на думата евреин, но и надничането към концлагерите и към най-ужасяващите престъпления, случили се в върху територията на Европа?

Тези въпроси трябват да намерят свои отговори: Не само защото имат отношение към нашето достойнство, но и защото имат отношение към способността ни да участваме в европейския дебат – онзи, истинският, който протича извън официалните конферентни зали и не под светлината на прожекторите.

Берлинската конференция приключи. Следващата е в Париж, на 16 и 17 юни и нейната тема е борба с проявите на расизъм, антисемитизъм и ненавист по Интернет.