1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Международната близкоизточна конференция в Анаполис

Първата стъпка е направена , скептичността обаче остава.Коментар от Петер Филип:

default

Целта е мирът да се завърне в Близкия изток.До края на идната година тази цел трябва да бъде постигната.Едно похвално намерение , за което трябва да бъдат поздравени всички участници в срещата в Анаполис.

Само че ,ако нещата действително бяха толкова лесни.


Също и в миналото имаше добри намерения


И преди добрите намерения се изчерпваха с инициативи декларации , графици и срокове.Само че всичк тези начинания отминаваха без резултат.Защо този път би трябвало да бъде по-различно? Усилията за мирен реграмент в никакъв случай не бива да се омаловажават.Донякъде знаменателно е , че без каквото и да било сближение по основните въпроси на близкоизточния конфликт сега евнтуален мир е по-скоро възможен , отколкото в миналото.


Желанието е далеч по-голямо от възможностите


Натрапва се тягостното чувство , че в случая желанието диктува мислите и на първа линия на страната на амерканския президент

Джордж Буш иска , преди да се оттегли , да увенчае управлението си с поне един външнополитически успех.Американският президент не оценява обаче , че само декларации за добри намерения не са достатъчни.

Ако беше така досега отдавна един мирен , свободен и демократичен Ирак да се е превърналв образец за арабския свят.

Президентът Буш обаче все пак беща , че САЩ ще влязат в ролята на един вид контролен орган за реализирането на израелско-палестински мир и поркламира натиск върху двете страни така че да не се отклоняват от набелязаната цел.Това несъмнено е, след като същият президент в началото на втория си мандат обяви отсъствие от всякакво посредничество в Близкия изток и така сам причини дългогодишния застой .

Правилно и добре е това , че Бш говори ясно и открито за създаването на палестинска държава. Той не е първият президент който прави това.Докато обаче при Бил Клинтън изявленията за палеситнска държава звучаха като визия , при Буш се приемат като старт за

преговори през идните 12 месеца , коет е явен напредък.

При цялата скептичност в Анаполис бе направена стъпка в правилната посока.По този начин обаче отдалечаването от целта стана незабележимо по-малко. За да се постигне известно доближаване до целт са необходими още много много стъпки .Опитът със участниците на Близкоизточната сцена също както опитът с този президент ни учат може би едно , а именно че предстои провал.