1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Машина на времето 2

Българските железници са истинска възможност да се върнете 20 години назад. Гледката през прозорците им също. Коментар на Явор Дачков.

Преди седмица говорих за българските влакове. За начина по който се движат, или по-скоро, по който не се движат, за начина по който изглеждат, за незабравимия писък на спирачките им и онази специфична миризма, която не можете да измиете от себе си дни след като сте пътували. БКП я няма, но БДЖ са тук и са си все същите. Ако някой, който е емигрирал от България през 1986-та се завърне днес и първото място в което попадне е български влак, той със сигурност ще си помисли, че член първи от социалистическата конституция все още е в пълна сила. По нищо не може да се разбере, че са минали 20 години, че системата е друга, че има пазарна икономика и т.н. и т.н. Както от вътрешността на влаковете, така и от гледката, която се вижда през омазаните им прозорци. Като изключим природата, която разбира се е прекрасна, но си е все същата доколкото човешка ръка не се е намесвала, почти всичко останало е замразена панорама от времената на късния социализъм. Скелета от недовършени стопански сгради, запустели и порутени фабрики и ТКЗС-та се редуват с изтърбушени каросерии на камиони тип ЗИЛ или автобуси „Чавдар”. Никога не можах да разбера, защо толкова често из родината се мотаят тези никому ненужни каросерии. Знам едно село в което от десетилетия пред една къща има разфасовани на трупчета камиони. За украса явно не могат да служат. Сигурно стопанина им си играе да ги човърка с някаква отверка. Опитва се да събуди душата на остарялата машина, бърникайки из ръждясалите й чаркове. Същински Чевенгур. Който не е чел шедьовъра на Андрей Платонов му препоръчвам горещо да го направи. Ще разбере много за веществото, което кара днешна България да мърда. А онези, които са я чели могат много ярко да си представят пейзажите, които се виждат през железницата. Пустотата на необитаемите сгради призраци се заменя от пустотата на необработваните земи, а те на свой ред биват измествани от панелените блокове, символа и гордостта на социалистическото строителство. Няма по-отчайваща гледка от панелките окичени с пране, олющени от годините и затрупани с боклуците, които обитателите им изхвърлят през дупките-балкони. И тъй като жп линиите не пресичат центъра на българските градове, а минават покрай тях, споменатите блокове са единствения знак за живот. И той както казахме е от времената на зрелия, късния или както искате го наречете социализъм. Всъщност единственото нещо по което клетника, попаднал в лапите на БДЖ може да се ориентира за истинските времена са моделите на автомобилите, които чакат пред някоя бариера. Това обаче е твърде рядко и при по-продължително пътуване от, да речем, осем-десет часа /българските влакове винаги закъсняват/ можете наистина да изгубите представа за годината, века, строя и системата. Пътуване, което бих препоръчал само на онези, които биха го предприели с изследователска цел. На другите, които искат просто да се придвижат от едно място на друго бих казал – никога не се качвайте на български влак.