1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Масовото убийство в ресторант ”Славия

Масовото убийство в ресторант ”Славия” нов момент ли е в поведението на организираната престъпност в България? Защо властта се оказва безсилна да се справи с бандитските групировки? Демокрацията ли е виновна за тази слабост? Коментар от Петко Бочаров

Преди броени дни двойка декизирани като попове екзекутори най-спокойно влезли посред бял ден в столично заведение и като измъкнали изпод широките ръкави на расата си пистолети, разстреляли двама мъже. После също така спокойно излезли, качили се на чакащия ги автомобил и изчезнали. Акцията приключила светкавично и – както с мрачно чувство за хумор бе отбелязано в някои от информациите, -ще трябва вече да бъдем нащрек и да гледаме с подозрение и божи служители с калимявки, ако се случи такива да влязат някъде, където сме седнали да си пием ракийката.

Но ето, че онзи ден нещата рязко ескалираха. Няма да сбъркам, ако кажа, че в дисциплината разстрел посред бял ден на публично място имаме вече национален рекорд – пак в заведение влизат, но не двойка предрешени като попове, а цял отряд убийци в полицейски одежди и оставят зад себе си шест трупа, плюс още двама критично ранени. Както в случая с поповете, и отрядът екзекутори също изчезва с чакащи го автомобили, но с тази разлика, че на вратите им пишело ”полиция”.

Всеки рекорд винаги бележи нов момент, разбира се. Какъв в случая е той? За да назовем точно характеристиката на новия момент в поведението на организираната престъпност в България, няма да ни стигне една дума. Ще ни трябват няколко. Наглост е една. Безочие е друга. Самоувереност е трета. Безнаказаност е четвърта. А кураж? Тази дума подходяща ли е? Ами да, за такова изпълнение и кураж се иска, но понеже престъпникът обикновено действа при добре пресметнат риск, куражът всъщност е отстъпил пред увереността, че всичко ще мине гладко и че нежелани последици няма да има.

И тъкмо тук е проблемът. Няма защо да се заблуждаваме – шансовете да се попречи на гладкото изпълнение на разстрелите са нищожни. Тук си казват думата фактори, като изненада, бързина, обстановка и пр. Нахлуват, стрелят и изчезват – сервитьорките ли ще ги спрат! Важна е втората част от проблема – именно, че планирайки акциите, бандитите поемат риска. Това е същественото. Фактът, че като решават да водят война помежду си и да я водят вътре в самата тъкан на обществото и да решават интересите си с физическото ликвидиране на конкурента, нашенските новопръкнали се мафиоти не се боят от държавата. Това е страшното и това е нетърпимото. Но защо е така?

Защото държавата допусна бандитите да станат по-богати от нея. В оганизираната престъпност парите са всичко. Защото парите купуват. Купуват техника, купуват оръжие и експлозиви, купуват мощни и бронирани автомобили, купуват хора – всякакви. Нищо ново не казвам, естествено, това и децата го знаят и колкото повече са купените хора, колкото по-снабдени са мафиотите, толкова по-нагли и наглед по-дръзки са им престъпленията.

Поставеният оня ден рекорд с масовия разстрел е точно това – много повече добре пресметнат, отколкото дързък. Което пък за обществения авторитет на държавните органи е убийствен удар. И не случайно опозицията използва положението, за да иска оставки. Но всички шефове в МВР да подадат оставки, това ще оправи ли нещата? Разбира се, че не. За да се смачка самонадеяния фасон на бандитите, само МВР не е достатъчно. Тук трябва да се впрегнат усилията на екип от институции и не само да се приказва за прословутата корупция, ами борбата против тази язва на бедните държави и обезверените общества да получи за двигател политическата воля на облечените във власт.

Знаете ли какво си мисля? Не знам какво е било преди 30-те години на миналия век, но преди 9 септември 44-та, дето сега много от облечените във власт искат да му честват 60-годишния юбилей, у нас от организирана престъпност нямаше и помен. Нито една решетка по прозорците нямаше, входните врати не се заключваха, нощем по улиците нямаше нито кучета, нито обирджии. Подкуп за чиновник беше теория, а за съдия, следовател или прокурор - абсурд. Какъв ли интересен процес се е развивал при комунизма в психологията на нашенеца, за да изригне като вулкан тая престъпност с падането на диктатурата. И ето го сега продуктът. Чрез чавдарчета, пионерчета, комсомол и партия вместо да получим всестранно развити личности, получихме всестранно развити престъпници..