1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Мартин Валзер на 80

Германският писател Мартин Валзер навършва днес (24.3.) 80 години. Волф Шелер разговаря с него за политиката и писането, за битието и отечеството:

Отечеството и неговата загуба е голямата тема на този голям писател, който от десетилетия вече живее край Боденското езеро. Много от героите му са също от този край на Германия, това е тяхното отечество:

“Според мен отечеството, в строгия смисъл на думата, е време. Аз твърдя, че отечеството е онова, с което човек не разполага повече. С други думи отечество е детството. По-късно, когато човек се отдалечи от детството си, от къщите на онова време, тогава той губи отечеството си, то остава само в главата или в душата, ако предпочитате.”

Валзер е един оспорван автор. Езикът, казва той, идва от онова, което причинява болка, от онова, което липсва. Половината република се възмути през 1998, когато в словото си по случай присъдената му Награда на германските книгоиздатели Валзер призова темата “Освиенцим” и “антисемитизъм” да не се използва като “морална тояга”. Критиците му така и не отчетоха факта, че още на младини писателят бе заел ясна позиция по въпроса за историческата вина на Германия. Впрочем той продължава до ден-днешен да отстоява позицията си:

“Съжалявам, но всички грешки, които съм допуснал някога, те са просто част от моя живот; би било смешно да кажа, че щеше да е по-добре да не ги бях правил. Това беше необходимо по онова време. При мен това винаги е свързано с писането. Трябва да подчертая, че целият ми живот, цялото ми развитие като писател се ръководи от мисълта за справедливостта. Така че речта, която произнесох в Паулускирхе, това е моят език и там нямам какво да коригирам.”

“Онзи, който размишлява, е вече изгубен” – се казва в първия роман на Валзер, “Бракове във Филипсбург”, излязъл през 1959. По онова време писателят е зачисляван към левия политически спектър. Той участва в предизборната кампания на социалдемократите, протестира против Виетнамската война, но – по-рано от много други – открива и темата за германците и тяхната нация. Това също стана повод за критика срещу него и той бе поставен в десния, националистическия ъгъл. Литературният елемент, неговата сложна разказваческа техника не будеха интерес. И все пак литературната критика го превъзнасяше като най-важния хронист на следвоенното германско общество. От перото на Валзер излязоха поредица извънредно успешни романи, последният от които е “Плодовете на страха”. През тези дни във вестниците се появиха откъси от дневниците му, които предстои да излязат това лято. “Моят живот и моето писане се докосват много рядко”, е отбелязал още преди десетилетия в дневника си младият Валзер. Това е в сила и днес за вече 80-годишния автор:

“Аз изпитвам необходимостта да отговоря на живота си със средствата на езика. Впрочем онова, което се чува в последна сметка, не е толкова важно. Важното е, че си написал нещо. За мен писането е едно уникално езиково състояние.”