1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Малка Америка?

от Александър Андреев

default

Наскоро известният британски историк Тони Джуд цитира “един български социолог” (предполагам, че става дума за Иван Кръстев), който нарекъл източноевропейските държави “малки Америки”. В тази метафора отеква както подкрепата за войната в Ирак, така и хипотетичното свободолюбие на бившите съветски сателити. Въпросните държави (включително и България), които вече членуват или скоро ще бъдат приети в ЕС, сякаш намериха себе си в определението на Доналд Ръмсфелд “нова Европа”: европейци, да, но свободни от оковите на консенсуалната, хрисима и социално ориентирана политическа култура на континента. Независимо от словесното жонгльорство обаче жилаво остава подозрението, че си имаме работа с лек случай на ценностно-географска шизофрения.

Специално в България синдромът “малка Америка” не успява да го докара дори до лека шизофрения. Американските мераци (местният вариант на American dream) в повечето случаи са по български прагматични: зелена карта, студентска бригада в САЩ, молитвена закуска с президента, военни бази. Тоест, в България сякаш никой не противопоставя европейската ориентация, от една страна, и дружелюбността към единствената велика сила, от друга. Но това е само на пръв поглед, защото иначе в страната видимо протичат хаотични процеси на американизация. Най-безобидният й аспект са масовата култура и така нареченият “светски живот” с всичките им сапунени опери, шоута, папийонки, пайети, връчване на саби и прочие. По-нататък идва ритуалният патриотизъм с националните флагове, забучени с повод и без повод по жилищни сгради, крепости, манастири и офиси. Но и това не е страшно, макар че кара доста европейци да повдигат вежди в недоумение. Отварянето на ножицата между бедни и богати, окастрената социална система и задъханата пазарна конкуренция също доста напомнят за САЩ, нищо, че причините, са не от подражателен, а от икономически характер. Така стигаме до истински сериозните проблеми, например организираната престъпност или надигащия се разисъм – явления, чиито агенти откровено копират исторически мостри от САЩ. А упоритите подозрения, че български власти са сътрудничили с тайните служби на САЩ в незаконни трансфери и разпити на предполагаеми терористи, пряко кореспондират с все още доста нецивилизованото отношение към арестантите и затворниците в самата България.

От 1. януари българските власти възнамеряват да въведат още по-строга адресна регистрация за чужденци, влизащи в България. Тази мярка, която явно се вписва в обявената от Вашингтон война срещу тероризма, вече наистина може да отдалечи страната от ЕС. Не само, защото ще отблъсне навярно хиляди потенциални туристи, но и със сигнала, който подава към гражданите вътре в България. За съжаление част от общественото мнение (особено в българските електронни форуми) очевидно няма никакъв проблем с описаните тенденции, дори напротив. Остава само да се надяваме, че политиката няма намерение да усвоява инфантилното говорене “САЩ срещу Европа”. Защото на България и трябва добрият исторически опит както отсам, така и оттатък океана.