1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Македония устоя на изпитанието

Официалните окончателни резултати от провелите се в неделя в Македония общински избори все още не са известни. Международната общност обръща обаче не толкова внимание на изборните резултати, колкото на това, дали изборите протичат мирно и свободно. Само преди няколко месеца страната огласяваха гръмки спорове относно реформата на административното деление. Изборният ход в неделя доказа, че Македония е с

default

�особна да устои на изпитанието, казва в коментара си Нада Щайнман.

Чрез мирното и свободно провеждане на общинските избори в неделя македонците устояха на изпитанието, на което бе подложена демократическата зрялост на нацията. На изпитание бе подложен и мирният процес в балканската държава, който през последните години бе непрекъснато разтърсван от етнически противоречия. Македонците устояха и на това изпитание. Само в отделни случаи изборният ход в неделя бе придружен от насилствени сблъсъци. В крайна сметка може да се каже, че до голяма степен общинските избори в Македония протекоха не само мирно, но и съгласно принципите на демокрацията.

Не само македонският президент Бранко Цървенковски окачествява това като победа и потвърждение на високите демократични ценности на тази страна, която с всичка сила се опитва да си проправи пътя напред в посока към евро-атлантическата интеграция. Също международната преса и многобройни експерти окачествяват общинските избори в Македония като знак за задоволителното осъществяване и на последния етап от сключеното през 2001-ва Охридско мирно споразумение. Въпросът за правата на малцинствата не игра на общинските избори решаващата всичко роля. И това бе окачествено от западните експерти като напредък.

С оглед на всичко това може да се каже, че Македония е поела правилния път. Общините ще имат занапред повече права. Кметовете – били те македонци, албанци, турци или роми – ще изпълняват по-важна роля отколкото досега.

Дотук добре. Но разполага ли Македония с необходимите капацитети, подготвена ли е тя за предстоящите задачи и предизвикателства? Хората не са достатъчно информирани, новите задачи са прекалено много и прекалено трудни за тях. Държавата бе тази, която досега отговаряше за всичко. Старите социалистически времена са все още скорошно минало. Хората – и това се отнася не само за македонците, но и за всички жители на балканските държави – живеят все още според старата максима, която гласи: напасване. Македонците нямат доверие в институциите на политическата система. А защо? Много просто: Защото системата не функционира.

За това не носи само Македония вина. Западът пропусна възможността да насърчи хората и самата държава да носят политическа отговорност. Не бе обърнато достатъчно внимание на проблемите, резултат на недовършеното политическо разпределение на страните на картата на Югоизточна Европа, започнало в следствие на разпадането на Югославия. Вместо това Западът не престана да подмамва балканските народи с европейската перспектива и да им възлага все по-нови и все по-неизпълними задачи.

Ориентирайки се все повече по европейските ценности, принципи и стандарти, македонските политици забравиха икономическата изостаналост на страната. Ширещите се безработица, бедност и безперспективност водят до отчаяние, подкопават демократичните ценности и подстрекават национализма и престъпността. Все повече македонци живеят под екзистенц-минимума и все повече са на мнение, че държавата гледа с безразличие и безпощност на проблемите им.

С оглед на трудната политическа и икономическа ситуация на Македония ще са необходими най-малко 10, ако не и 20 години, за да изпълни критериите за присъединяване към Европейския Съюз. Този дълъг период от време би могъл да доведе до разрушаване на постигнатите до този момент с много усилия успехи. Мъчениците са както винаги обикновените хора, на които от тук нататък се приписват повече права, но които не знаят какво да правят с тези свои нови права.