Макар и разводнена, рефромата в ООН ще се проведе | От света | DW | 14.09.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Макар и разводнена, рефромата в ООН ще се проведе

Ден преди срещата си на високо равнище за реформата в ООН, държавите-членки се споразумяха по текста на заключителната декларация. Първоначалният проект на ГС Кофи Анан беше променен и съкратен по много пунктове, а редица дипломати и неправителствени организации се оплакаха, че това разводнява реформата. Клаус Даман смята, че тя все пак ще се осъществи.

default


Гигантската качка, която мнозина очакваха, не беше направена. Проектът на Кофи Анан за заключителна декларация постепенно изтъняваше и отслабваше по време на преговорите, въпреки това обаче основните позиции бяха запазени. Мироопазващата комисия, за която настояваше ГС, остана в заключителната декларация, остана и новият Съвет по човешките права, който заменя изключително неефективната досегашна Комисия по човешките права на ООН. В документа ще има ангажимент към така наречените “цели на хилядолетието”, макар че няма да се посочва конкретен процент от БВП, който развитите държави в бъдеще да отделят за помощи за развитие.

Да, всичко това са малки крачки в сравнение с предварителните планове на Кофи Анан, но въпреки всичко застой няма. А като имаме предвид драстичните предложения за промени, внесени от САЩ и силната съпротива на останалите държави, можем да бъде твърде доволни от заключителната декларация. Има и разочаровани, защото очакванията отчасти бяха максималистични, но ако погледнем реалистично на нещата, в крайна сметка наделяха привържениците на една силна Световната организация с повече правомощия. Както често пъти става в ООН, нещата вървят в правилната посока, макар и доста бавничко.

С други думи, и в случая пролича, че националният егоизъм води в задънена улица. Правителството във Вашингтон всъщност би искало да сведе заключителния документ до три странички, които са идеалното огледално отражение на американската външна политика. На челно място, естествено – борбата срещу тероризма. Обаче въпреки отчаяните усилия на посланика на САЩ в ООН Джон Болтън, неговата гледна точка не се наложи. Други страни пък, включително и Германия, мечтаеха за постоянно място в Съвета за сигурност. Преговорите за реформа в най-важния огран на ООН бяха отложени за декември, като съвсем не е ясно дали изобщо ще бъде постигнато някакво съгласие по въпроса.

В декларацията има и още бели петна. Ядреното разоръжаване и забраната за разпространяване на оръжия за масово поразяване не се споменават с нито една дума. Същото важи и за Международния наказателен съд, който се смята за крайъгълен камък на международното право и е обект на заслружена гордост от страна на ООН. В заключение може да се каже, че не е толкова важно какви точно формулировки изработиха политиците и дипломатите в Ню Йорк. Важно е какво в действителност се случва. Най-добрият пример са целите на хилядолетието. Защото за всички вече е ясно, че не е достатъчно просто да се отделят повече пари за развиващите се държави, трябва освен това да се гарантира, че тези пари наистина ще достигнат до нуждаещите се. Грижата обаче пада не само върху плещите на развитите промишлени държави-донорки, но и върху тези на получателите. Срещи на върха като тази в Ню Йорк са важни включително и като предупредителен сигнал срещу бъдещо разхищаване и присвояване на средствата за развитие.