1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Лъжите, които четем

В интернет лъжите се разпространяват с невероятна скорост, а безспорен шампион в това отношение е социалната мрежа Фейсбук. Там се въртят какви ли не измишльотини и фалшиви новини. Например за бежанците.

Бежанци откраднали козичка от германски парк, заклали я, завъртяли я на шиш и я изяли. В Бавария пък раздавали на бежанците ваучери за публичен дом - за удовлетворяване на сексуалния нагон. Другаде в Южна Германия бежанци изнасилили едно момиче, пък в Швеция отвлекли и пребили едно момченце. Само защото имало сини очи. Бежанците в Росток получавали по 1004,50 евро на ръка всеки месец, а живущите в социални жилища във Виена били задължени да си затварят прозорците, когато готвят свинско. Добре дошли в света на лъжливите новини, на измислиците и преувеличенията. Добре дошли във Фейсбук.

Лавина от лъжи

В тази социална мрежа новините се разпространяват най-бързо и най-далеч, включително и лъжливите. Всички гореизброени съобщения са точно такива - измислици. Снимката на шведското момченце всъщност показва британско момиче, нахапано от куче. Ваучерите за публичен дом са просто артикул от магазин за майтапчийски подаръци - което личи още от пръв поглед, понеже службата, която уж ги издава, изобщо не съществува. Новините за изнасиленото момиче, за парите на ръка и за откраднатата козичка също са чиста измишльотина. Но всички тези съобщения масово се споделят в мрежата.

Откакто се надигна бежанската вълна, този тип фалшиви новини особено зачестиха, а след насилията през Новогодишната нощ в Кьолн броят им направо експлодира. Въртят се какви ли не съобщения: за бежанци, които дебнат германки из парковете, крадат стоки от супермаркетите или пък препикават зеленчуците. Наскоро във Фейсбук масово се споделяше една снимка, показваща планини от смет, оставени уж от бежанците. Всъщност фотографията е направена още през 2012 година на едно нелегално сметище край унгарския град Дебрецен.

В интернет лъжите се разпространяват с невероятна скорост. Включително и лъжите на онези, които помагат на бежанците. Нека да си припомним как един доброволец пусна в мрежата фалшивата новина за сирийски бежанец, починал от изтощение на опашката пред социалната служба. И все пак най-активни в разпространяването на измислици са десните популисти, твърди блогърът Мартин Фукс, който от години се занимава с лъжливите постинги в мрежата. Според него тези измислици имат и един допълнителен ефект: те подкопават доверието в сериозните медии. Защото когато някоя от тези новини не се появи на страниците на утвърдените медии или в телевизионните новини, много потребители автоматично си казват: „Аха, пак крият от нас истината”. А пък във Фейсбук истинската новина няма как да се различи от фалшивата, включително и визуално. Така че потребителят не е в състояние да прецени дали определено твърдение идва от благонадежден източник или е просто измишльотина.

Лъжливите новини в интернет са стари колкото самата мрежа. Тези постинги, които в дигиталния свят се наричат „hoax“, понякога се въртят в продължение на години, като от време на време се „претоплят”. В интернет, и особено в социалните мрежи, липсва инстанцията на пазача-контрольор, тоест - на добросъвестния журналист, който внимателно проверява всяка новина, преди да я публикува. „Слуховете функционират като инфекция, особено когато са шокиращи. Хората са потресени и трескаво ги разпространяват. Най-вече когато тези слухове потвърждават тяхното собствено мнение”, обяснява медийният експерт Бернхард Пьорксен.

Facebook Datenschutz (Symbolbild)

И блогърът Мартин Фукс казва, че хората отварят и споделят най-вече постинги, които затвърждават собствените им предразсъдъци

Неговият колега Волфганг Шулц припомня, че всъщност нито един закон не забранява да се лъже в публичното пространство. Но повечето сериозни медии в Германия са поели доброволния ангажимент да спазват „Кодекса на печата”, на който социалните мрежи не обръщат никакво внимание. Какво тогава може да се направи срещу лъжите в интернет? Шулц смята, че не може да се иска от собствениците на Фейсбук да контролират съдържанието на всички коментари. Когато такива постинги засягат правата на отделен човек, той може да се оплаче в полицията или да поиска заличаването на постинга. Може дори да води дело за нанесени щети. Но и тогава пак няма гаранция, че инкриминираният коментар ще изчезне от мрежата. Администраторите на Фейсбук са много ефикасни, когато трябва да се отстраняват снимки на женски гърди или на пениси, но лъжите, слуховете и речта на омразата безпрепятствено се разпространяват - и лавинообразно нарастват. Неслучайно сега двама германски адвокати искат да съдят създателя на Фейсбук Марк Зукърбърг за съучастие в насаждане на омраза.

Блогърът Мартин Фукс обяснява, че полицията и изобщо властите сериозно изостават от новите тенденции. Така например полицията твърди, че не разполага с добре обучени хора, които да се занимават с лъжите и клеветите в социалните мрежи. Според Фукс, проблемът може да бъде смекчен, ако традиционните медии по-често се занимават с тези лъжи и добросъвестно разследват всяка фалшива информация. Косвено му възразява Бернхард Пьорксен, според когото между масовото разпространяване на един слух и по-сетнешното му опровергаване съществува тежка асиметрия. „Огромен брой хора прочитат един слух във Фейсбук и го взимат за чиста монета, докато евентуалното му опровержение изобщо не се тиражира така масово. Включително и поради това, че на мнозина им е неудобно да признаят, че са се хванали на фалшивата новина”, обяснява медийният експерт.

Ловци на лъжци

Но вече има първи опити да се оказва съпротива срещу вълната от измишльотини - например с помощта на специализирани сайтове като германския hoaxmap.org или френския hoaxbuster.com. Австрийският онлайн-портал „Mimikama” също подлага на проверка твърденията, които се разпространяват в социалните мрежи. Неговият основател Андре Волф прекарва всеки ден по 14 часа пред компютъра, преследвайки лъжците в мрежата. На базата на опита си той твърди, че фалшивите новини във Фейсбук обикновено подклаждат страхове и предразсъдъци. И че мнозина им вярват, особено ако са оформени по убедителен начин. И дори когато една измислена новина бъде опровергана и заличена, в главите на хората все пак остава някаква следа. Блогърът Мартин Фукс обобщава: „Хората отварят и споделят най-вече постинги, които затвърждават собствените им предразсъдъци, но не и онези, които ги опровергават”.

Наскоро един онлайн-активист в Германия нагледно демонстрира наивността на много хора във Фейсбук. Той поства снимка с „новината”, че бежанците в Кемниц получавали от социалната служба ваучери за 200 евро, за да си купят мобилни телефони. Постингът веднага се разпространи като ураган в мрежата и предизвика стотици гневни коментари. По-късно авторът на постинга тихомълком го подмени с две нови изречения, които дълго време „украсяваха” профилите на всички, споделили преди това фалшивата новина: „Аз съм тъп нацист. Разпространявам злоба в интернет и споделям всеки боклук, без да го проверявам”.