1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Лъжат ли медиите?

Не само в България, а и в Германия много хора смятат, че медиите ги лъжат и манипулират. Социалните мрежи са пълни с подобни подозрения. Факт е обаче, че отчасти те са дори оправдани.

Медиите в Германия „се направляват от най-високо място”, поради което публикуват „разкрасени и неверни информации” – на това мнение е почти всеки втори германец, участвал в допитването на института „Форза”. Притокът на бежанците е обсебил дневния ред на медиите, а мнозина германци го преживяват край себе си и „на живо”. Изглежда, че това поражда разминаване между усещането на гражданите и картината, която описват журналистите.

Дали наистина има такова разминаване и колко голямо е то, питат се медийните експерти, които започнаха тази дискусия още след скандала с Тило Сарацин, обявил интеграцията на чужденците в Германия за „провалена”. Тогава върху Сарацин се изсипа поток от гневни публикации. Същото се случи и сега, като този път обект стана антиислямското протестно движение „Пегида”.

„Много сме далеч от свободата на словото”, казва медийният експерт професор Норберт Болц. Хубаво, нека показваме добрите примери за отлично интегрирани мигранти, но за да представим цялостната картина, ние сме длъжни да информираме и за отрицателните тенденции, припомня Болц.

Той констатира, че тъкмо това не се случва в медиите, откъдето се поражда и усещането за манипулация. Професорът твърди, че много медии следват известна ляво интелектуална линия. „Тъкмо онези, които навремето се застъпваха за просвещение, за свобода на словото и печата, днес робуват на какви ли не табута. А нали свободата на словото предполага най-вече да зачиташ мнението на инакомислещите!”- възмущава се Болц.

Symbolbild Facebook

Социалните мрежи са моторът на подозренията срещу медиите

Неговите опасения споделят и мнозина професионални журналисти. Публицистът Роланд Тихи наскоро публикува в блога си остро критичен текст срещу руския президент Владимир Путин. Веднага след това го заля същинска вълна от постинги, подкрепящи Путин. „Така се опитват да ни смажат”, казва Тихи, според когото мнозина журналисти вече били престанали да се съпротивляват срещу този механизъм на „запушване на устата”. А това е грешка, убеден е Тихи. „Днес все повече се размива границата между лъжи, премълчавания и автоцензура”, казва той. Примери за твърдението му има колкото щеш.

Когато всичко е предварително ясно

В градчето Зебниц например преди време се удави малкият син на германо-иракско семейство. И понеже това саксонско градче е известно със силната си дясно-радикална сцена, веднага се появиха вестникарски заглавия като: „Неонацисти удавиха дете.”

Roland Tichy

Роланд Тихи

Всъщност детето беше получило сърдечен удар по време на плуване. Един вестник изнесе истината, но въпреки това авторите не се въздържаха от коментари в стил „то може и да е било злополука, но неонацистите като нищо ще го направят друг път”.

Често пъти става дума за това, по какъв начин се формулира една и съща новина. БиБиСи съобщи: „Нидерландският политик Геерт Вилдерс беше оправдан по обвинението, че насажда етническа омраза.” А в централните новини на германската обществена телевизия по същия повод прозвуча следната характеристика: „Геерт Вилдерс е политик с антиислямска и дясно популистка ориентация”.

Според едно международно проучване на фондацията „Лудвиг Ерхард”, в сравнение с чуждестранните си колеги германските журналисти влагат в професията си по-различен смисъл. Тихи го обяснява така: „Те често се възприемат като пророци на определена кауза и се борят за нея, вместо да информират.” И заради каузата си понякога стигат твърде далеч. На една демонстрация например антифашисти с палки атакуваха полицаите. После обаче на снимките в медиите се виждаха само демонстранти от „Пегида”, които нападат силите на реда. Често се пише, че привържениците на „Пегида” „реват”, докато техните опоненти просто „викат”.

Закрила или автоцензура?

Тихи дава и други примери. На него лично му забранили със съдебно решение да назовава пълното име на един финансов измамник, който след изтърпяна присъда отново започнал да подлъгва лековерни клиенти с някакви съмнителни петролни акции. Освен това, според Кодекса на Съвета по печата, журналистите не бива да споменават дори религиозната или етническа принадлежност на задържани или осъдени извършители. „И сега това закрила ли е или цензура?” – пита журналистът.

Редакцията препоръчва

В епохата на интернет и социалните мрежи всеки ред, написан от журналистите, веднага може да се провери, сравни и сподели. Мнозина водещи медийни експерти смятат, че медиите вече са изгубили едноличния си монопол върху тълкуването на събитията. В доста блогове все по-често се появяват мисли и идеи, които са встрани от мейнстрийма и не намират място в традиционните медии. А това поражда съмнението, че медиите не винаги отразяват обективно действителността.

„Най-лесното е да кажем, че всички, които обвиняват медиите в манипулации, са десни популисти”, казва медийният експерт Луц Хахмайстер. Той бърза да уточни, че такова обвинение все пак не е лишено от основания, но: „Между елитите в журналистиката, политиката и индустрията има преплитания. А хората, естествено, го виждат. И си казват: тези елити са синджир марка, те са обвързани и оплетени едни с други, поради което не ни информират коректно и не са достатъчно независими.”

Кой направлява медиите?

Но нима наистина елитите направляват медиите в Германия? „Не, това е заговорническа теория, която не бива да се приема едно към едно. Легитимен обаче си остава въпросът кога и какво се съобщава по определена тема и кога какво се премълчава”, казва Хахмайстер.

Lutz Hachmeister

Луц Хахмайстер: „Между елитите в журналистиката и политиката има преплитания"

Според него често пъти това решение се взима тъкмо под влияние на различните обвързаности между медии и обществени елити. „И публиката веднага забелязва, че медиите изобщо не са толкова независими, колкото претендират”, установява Хахмайстер. В същото време днес политическите полюси са се сближили и в медиите вече няма толкова много „кучета-пазачи”, които насила да налагат определени публикации или тенденции.

Независимо от това германците са нащрек. През миналата година едно британско проучване показа, че 47% от германците смятат за едностранчиви информациите за конфликта в Украйна. И едва 40 процента вярват, че в Германия наистина има обективни и независими медии.