1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Лорд Дарендорф за националната държава в ерата на глобализацията

Националната държава, като гарант на правото и свободата, е част от либералния световен ред. Затова тя има бъдеще и в ерата на глобализацията. Своята теза политологът Ралф Дарендорф развива в есе за вестник “Ди Велт”:

default

Твърдението, че националната държава била изгубила значението си, отново е на мода. Глобализацията правела държавите безсмислени, затова те трябвало да се обединят в организации от рода на ЕС, да кажем. Подобна гледна точка обаче е съмнителна, ако не и напълно погрешна, но във всеки случай опасна. Националната държава, с всичките си достойнства и недостатъци, ще продължи да живее.

Да започнем със силните страни. Националната държава си остава единственото политическо пространство, в което процъфтява конституционната свобода. Демократичната легитимация на наднационални организации като ЕС е съмнителна, а при ООН и други глобални институции - просто не съществува. Въпреки упоритото търсене на нови идентичности, повечето хора се чувстват у дома си тъкмо в родината си. В продължение на повече от два века националната държава беше релевантната величина за преобладаващото мнозинство от хората – и ще остане такава и занапред. Това е рамката, в която се съхраняват или унищожават нашите права и свободи.

Националната държава има обаче и друго, грозно лице, именно национализма. Националистическият импулс може да бъде агресивен или дефанзивен, да избие навън или навътре. Във всеки случай той минира усилията за създаване на международна общност от открити общества.

Разновидност на национализма е протекционизмът. Нека посоча само един актуален пример: така наречената директива за услугите на Европейската комисия. Въпреки че свободата за придвижване на трудещите се спада към “четирите свободи” на вътрешния пазар, много страни-членки на ЕС се опитват да защитават своя трудов пазар, като гледат да отменят за колкото се може по-дълго тези свободи. Подобни тенденции са опасни. Протекционизмът често е ставал причина за икономически конфликти, които много лесно могат да избият след това в по-сериозни конфронтации.

Развитията в тази насока не вещаят нищо добро за Европа. Така например германско-руското споразумение за прокарване на газопровод, без включването на Полша и Литва, - споразумение в което основна роля изигра бившият канцлер Шрьодер, - вече увреди отношенията между Берлин и Варшава, да не говорим за европейското сътрудничество.

В продължение на известно време махалото на политическите мнения отиде твърде много в обратната посока на националната държава и нейната роля. Това е една от причините, поради които мнозина се чувстват отчуждени от своите политически ръководители. Би било обаче жалко, дори опасно, ако пък сега махалото се завърти в другата посока, посоката на национализма.

Националните държави имат своите добри страни; те са важен елемент на либералния световен ред. Те трябва да се отворят обаче за сътрудничество и координация с другите.