1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Лондонската конференция за БИ

Времената са други, но все пак са налице известни паралели: през ноември 1917 лорд Балфур, външният министър на Негово величество,

уверява ционистите в подкрепата на своето правителство за създаването на еврейска държава в Палестина; през март 2005 Тони Блеър, министър-председателят на Нейно величество, обявява подкрепата на света за създаването на арабско-палестинска държава. Закъсняла справедливост – казват някои, имайки предвид онова, което навремето Лондон извърши в своята подопечна територия Палестина и за което трябва да носи сега отговорност.

Дали Блеър е мислил или не за миналото не е важно. Също така маловажно е дали точно преди изборите британският премиер иска да се профилира като важен актьор на международната арена. Може да се запита също дали една осемчасова конференция е достатъчна, за да се задвижи отново близкоизточният мирен процес.

На последния въпрос може да се отговори най-лесно: естествено, че не е достатъчно. Но това беше важно начинание, важен сигнал: представителите на 23 страни, сред които не само така нареченият близкоизточен квартет, състоящ се от ООН, САЩ, ЕС и Русия, но и арабски страни и международни организации, заявиха своята безрезервна подкрепа за палестинския президент Махмуд Абас, който иска да изведе Близкия Изток от задънената улица, в която се намира.

Наистина трудна задача, при която Абас ще има нужда от всяка възможна помощ. При това става дума за дела, а не просто за красиви думи. В Лондон сега бяха казани само думите, делата трябва да последват. Но и думите не са без значение. Всички участници изтъкнаха, че искат мир – мир между две суверенни държави, Израел и Палестина, които да водят мирно съвместно съществуване в историческо-географската област Палестина; един принцип, който ООН препоръча през 1947 с решението си за разделението на Палестина, но в който арабите тогава не се вслушаха.

Почти шест десетилетия по-късно се вижда, че мир и напредък в Близкия Изток са възможни само на базата на този принцип. Махмуд Абас отстоява това виждане и затова бе избран за президент от мнозинството палестинци. Сега е време Израел да преодолее резервите си и да надскочи собствената си сянка. Не трябва да се допусне крехкият прогрес, постигнат през последните седмици, да бъде застрашен от атентатори-самоубийци от палестинска страна или от радикални заселници от израелска страна. Лондонската конференция посочи верния път. Сега важното е той да бъде следван неотклонно.