1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Лобиране за българското еврочленство

Съществуват основателни страхове, че мониторинговият доклад на Европейската комисия може да повлияе отрицателно на ратификацията на Договора за присъединяване във Франция, Германия, Холандия и Дания - страни, чието обществено мнение е най-критично по отношение на последствията от разширяването. Коментар от Ем Барух

default

От мониторинговия доклад, както знаем, зависи дали България и Румъния ще бъдат приети на 1 януари 2007-ма година или не. Вероятно именно това е в основата на все по-активните неформални контакти между различни представители на българската общественост с техни европейски партньори през месеците, които остават до тази дата.

Вън от съмнение е, че този подход - особено ако адресатът е правилно избран, винаги помага. Кой и как лобира за приемането на нашата страна е от голямо значение, когато става дума за привличане вниманието на една общественост, която или не знае нищо, или е повлияна от противоречивите информации за България. Онова, което пречи обаче, са разнопосочните сигнали, които се излъчват от нашите географски ширини.

Един е начинът, по който държавниците говорят по време на срещите си в Брюксел със своите партньори от Западна Европа, друг, когато дават интервюта за българските медии.

Официално отчетеният напредък в проблемните области, например, се разминава с констатациите на независими коментатори от чужди издания - най-яркият пример за това е размяната на публични обвинения между доскорошния главен прокурор и председателя на Висшия конституционен съд Иван Григоров, които хвърлиха сянка върху цялото Правосъдие и вътрешен ред; да не говорим за публичните екзекуции в столицата, извършени с хирургическа прецизност и сицилианска безнаказаност; да не говорим за корупцията сред длъжностните лица и за разминаването между официалните оценки в страната и анализа на Брюксел за влиянието, което лица или структури с неясен произход упражняват над видни деятели от българския политически елит.

Вярно е, че при първата голяма вълна на разширяването към някои от държавите съществуваха повече критики, забележки и препоръки в мониторинговите доклади, отколкото към България, но не бива да се забравя, че тогава никой не говореше за “умората от разширяването”, нито за страховете на холандците, датчаните, французите и германците , от последиците от създаването на съюз, в който участват страни с различен икономически и технологически просперитет.

Темата за външната сигурност на Съюза постепенно бе изместена от темата за вътрешната несигурност. И точно това трябва да бъде акцент на всички по-нататъшни разговори между представители на българската общественост с техни европейски партньори през месеците, които остават до тази дата. И е важно да няма двоен стандарт в говоренето и да съуемеем да излъчим ясен сигнал, че си даваме сметка както за онова, което ще получим, така и за онова, което ще дадем на Европа.