1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Липса на напредък в Албания

Макар и Албания да е по-стабилна отколкото преди няколко години, когато престъпни групировки отстраниха държавния ред в рамките на броени дни, в страната се забелязва липса на напредък и най-вече липса на политическа воля за изграждането на разумна и ефективна система на управление.

default

На пропусквателния пункт на границата между Албания и Македония в непосредствена близост до Охридското езеро положението е спокойно, дори мудно. Опашки няма, но това се дължи най-вече на факта, че няма и кой знае колко желаещи да влязат на албанска територия. На албанска страна съзираме висок слаб мъж, застанал в близост до вада, пълна с мръсна вода. Той попълва старателно квитанция за плащане на т. нар. дезинфекционна такса. След заплащане на сумата от близо 2 евро и половина, колите преминават през въпросната вада, за която само Господ знае дали дизенфикцира или не. След тази акция граничарят се заема с преписването на паспортните данни в голям тефтер. До него, подпрян на масата, подремва мъж, облечен в анцуг. Неговата функция става ясна, едва след като колегата му го събужда. Съненият мъж се отправя с бавни и тромави стъпки към отсрещната будка, където срещу таска от 10 евро, квитанцията за която се написва на ръка, той вдига бариерата и пожелава на добър път на желаещите да влязат на албанска територия.

Всичко това изглежда на пръв поглед като невъзмутима мудност, като простодушно безредие. Същността обаче далеч не е толкова безобидна. Редовни са упреците от страна на Брюксел по отношение на слабите държавни структури, корупцията и организираната престъпност. И най-вече по отношение на липсата на политическа воля за отстраняване на тези недостатъци, които са сериозни пречки за сключването на стабилизационното споразумение между Албания и Европейския Съюз. “Парламентът прие множество закони, даже лавина от закони. Липсва обаче политическата воля за прилагането им”, констатира анонимен дипломат в Тирана.

Все още не е ясно, кой път е по-дълъг: този, който Албания измина след разпада на диктатурата преди 15 години, или този, който й предстои в посока присъединяване към Брюкселския клуб. В определени области Албания успя да изпревари някои от балканските държави – в страната не се укриват нито военопрестъпници, нито се налага да бъдат разравяни масови гробове. Национализмът не контролира политическата сцена, косовският въпрос беше от втноростепенно значение по време на последната предизборна кампания. Въпреки това Албания е изправена пред сериозни проблеми. Едно от условията за сключването на стабилизационното споразумение беше демократичното провеждане на парламентарните избори. Те се състояха на 3-ти юли, но поради големия брой оплаквания за нарушения Централната избирателна комисия все още не е оповестила дори предварителните окончателни резултати. Очаква се обаче, че министър-председателят Фатос Нано, чиято Социалистическа партия управлява страната от 97-ма година насам, ще бъде отменен от основния си политически опонент и личен враг лидерът на Демократическата партия Сали Бериша.

Постиженията на Фатос Нано в процеса на европейското приближаване са скромни. Албания и Европейският Съюз преговарят вече две години и половина по стабилизационното споразумение. Македония и Хърватия например постигнаха тази цел още през 2001-ва година. А ако Сърбия – със или без Черна Гора – един ден се реши да предаде военопрестъпниците си на Хагския трибунал, тя би могла да заеме последното място в кораба, опънал платна в посока Европа.

Преговорите с Тирана продължават толкова дълго, не на последно място защото Брюксел подлага на проверка способността на албанската държава да приложи на практика договореностите. Реалистичната дата за сключването на споразумението е първата половина на идната година. Едва след това Албания би могла да предявява претенции за евентуално членство в Европейския Съюз. Но с оглед на кризата в Тирана е трудно да се предположи, че някой се замисля върху това. Мнаго по-важно е силните проевропейски думи да бъдат последвани от дела, казва Сокол Нако, представител на опозицията и бивш министър по въпросите на европейската интеграция. Албанският институт за международни изследвания стигна дори наскоро до заключението, че Албания се управлява от политика менте. Демократичните институции са формално налице – съществуват политически партии, парламент, конституция, синдикати, медийно разнообразие, стотици неправителствени организации. На практика обаче дейността на тези институции и спазването на демократичните принципи са според учените от албанския институт за международни изследвания далеч, много далеч от европейския модел.