1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Лидерите от ЕС одобриха реформа в Пакта за стабилност

Страните членки на Европейския Съюз сложиха най-сетне край на продължилите години наред пререкания по отношение на реформа в Пакта за стабилност и икономически растеж. Държавните и правителствените ръководители от ЕС одобриха на открилата се вчера в Брюкасел двудневна среща на върха на съюза дългоочакваната реформа в Пакта за стабилност. Европейските лидери приеха без изменения споразумението за рефо

default

�мата, което бе постигнато на срещата на министрите на финансите от ЕС в неделя вечерта. Не така безпроблемно бе обаче взимането на решение по един друг ключов документ – реформата на Лисабонската стратегия за увеличаване на конкурентноспособността на европейската икономика.

Федералният канцлер Герхард Шрьодер сияеше от радост в началото на срещата на върха на ЕС в Брюксел, а на края на първия ден от двудневната среща самодоволно се усмихваше и федералният министър на финансите Ханс Айхел. И двамата не направиха опит да прикрият задоволството си от резултата на дебатите относно реформата в Пакта за стабилност и икономически растеж. Германското правителство успя да наложи позицията и исканията си. Държавните и правителствените ръководители на 25-те страни членки на ЕС приеха без дебати и без изменениея споразумението за реформа, което бе постигнато в неделя от европейските министри на финансите. Споразумението дава възможност на приветлствата по уважителни причини временно да превишават определените лимити за бюджетния дефицит и държавния дълг. Подпомагането на бивша Източна Германия важи от тук нататък за Федералната Република, чийто бюджетен дефицит вече три години поред надвишава определения трипроцентов праг, като една такава уважителна причина за превившаване на определените лимити. Някои страни, между които и Нидерландия, изразиха съмненията си относно реформата в Пакта на стабилност, но в крайна сметка одобриха предложението на германския финансов министър Ханс Айхел, който заяви следното:

“Тук няма печеливши и губещи. Всички ние се надяваме на повече растеж в този сложен икономически период и никой от нас не възнамерява да загърби заложените в Пакта за стабилност критерии. Единодушното одобрение на реформата в Пакта за стабилност показва, че всички 25 страни членки на ЕС преследват тази обща цел.”

Федералният министър на финансите отхвърли и обвиненията на опозицията в Берлин, която твърди, че настоящата по-гъвкава форма на Пакта за стабилност ще доведе до още по-високо задлъжняване на Федералната Република.

Също люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер, чиято страна председателства ЕС, изрази задоволството си от прекратяването на противоречията по отношение на рерформата в Пакта за стабилност и растеж.

“Реформата в Пакта за стабилност ще подсили неговия предпазен характер, без да оспорва или застрашава заложените в него критерии и ограничения.”

Не толкова единодушни в мнението си бяха 25-те държавни и правителствени ръководители от ЕС по отношение на реформата в Лисабонската стратегия. По време на срещата си на върха в Лисаабон преди пет години европейските държави си поставиха за цел в рамките на десет години да превърнат ЕС в най-конкуретноспособния икономически пазар в света. Сложната икономическа ситуация накара обаче много от страните членки на ЕС да забравят тази обща амбиция. Новата цел на Европейската комисия е да повиши до 2010-та икономическея растеж в Европа с три процента и да създаде над 6 милиона нови работни места. В Брюксел се шири единодушие по този въпрос. Но не и по отношение на либерализирането на сектора на услугите. Лидерите на ЕС се споразумяха да бъде преразгледана т. нар. директива на Болкестейн за либерализирането на сектора на услугите. Директивата, разработена от бившия еврокомисар за вътрешния пазар холандеца Фриц Болкестейн, не е достатъчно добре съобразена с правата на работниците и стана повод за синдикални протести в цяла Европа. Преразглеждането на директивата Болкестейн е най-вече в интерес на френския държавен глава Жак Ширак. Ако директивата не бъде напасната на изискванията на европейския социален модел, този въпрос би могъл да доведе във Франция до провал на референдума за ратифициране на Европейската конституция.