1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Ливан и безсилието на света

Драмата на последната близкоизточна война в Ливан прие нов обрат. След като с големи усилия бе постигнато примирие между Израел и Хизбула, сега съществуват опасения, че до траен мир в перспектива едва ли ще се стигне. Важна причина за тези опасения е бизсилието на международната общност:

default

Цели 49 страни бяха изразили готовност да предоставят войски за съставянето на мироопазващия корпус за Ливан; днес от тях останаха едва седем. А вместо очакваните 15 000 войници, сега е реалистично да се очаква изпращането на едва 3500 – твърде малко за задачите, които очакват тази жалка кохорта в южен Ливан.

Недостатъчно е не само количеството, но и качеството. Вместо боеспособна, отлично въоръжена войска, групирана около едно френско ядро, “сините каски” ще бъдат представлявани предимно от батальони от Третия свят, от които не може да се очаква нищо, особено когато положението отново стане напечено. А че то отново ще се напече е ясно, тъй като южен Ливан е истинско буре с барут. Западните сили, които така енергично се застъпваха на думи за мира, сега или съвсем са се покрили, или пък си осигуряват едно крехко алиби с изпращането на кораби и транспортни самолети.

Възможно е все още те да не са казали последната си дума. Няколко страни дадоха да се разбере, че предпочитат да изчакат, за да видят как ще се развият събитията. Вместо 4000 французи засега към Ливан ще се отправят само 200, италианците обмислят какво да правят, не се виждат никакви и испанците. Що се отнася до Германия, правителството говори за “силен военноморски компонент”, целящ да се предотврати контрабандата на оръжие за Хизбула. Само че израелските ВМС правят това отдавна и то по-добре от германците или която и да било друга нация. Изобщо, който би искал да пресече оръжейния трансфер, той трябва да застане на сирийската граница. Само че това, естествено, никой не иска да стори.

Не може да се отрече: никой в западните столици не иска да си изгори пръстите, защото на всички е известно, че в момента южен Ливан е една от най-горещите точки на световната карта. От друга страна би трябвало да се каже съвсем ясно, че мирът има шанс, само ако войските на ООН си спечелят респект както при израелците, така и при Хизбула. За това обаче и дума не може да става, защото и двете страни ще ударят отново без да се замислят веднага щом решат, че имат полза; и защото знаят, че не могат да очакват никакви пречки от буферните войски от Бангладеш, Индонезия или Непал.

Това може и да не стане още утре. Понастоящем Израел си ближе раните, опитвайки се да осмисли своята авантюра, която разруши не само почти целия Ливан, но и собственото му самочувствие. А Хизбула може да си позволи да не прибягва веднага до оръжието, опирайки се на хегемониалното си положение в Ливан и на реномето си на герой в ислямския свят. Хизбула ще се насочи на първо време към мирна, социална и каритативна дейност, и мощта й на това на гражданско равнище ще продължи да расте.

Но краят на ливанската трагедия не се вижда. Твърде голямо е изкушението на ислямистите отново да хвърлят ръкавицата на омразната им еврейска държава, която пък от своя страна ще удари така силно, както е правило винаги в миналото. Никой, и най-малко хилавата войска на ООН, може да осуети това.