1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Легендарната Група 47

Първото обединение на германски писатели след войната е легендарната Група 47, която възниква точно преди 60 години и в която участват тогава млади писатели като Гюнтер Грас и Мартин Валсер.

default

Създателят на Група 47 Ханс-Вернер Рихтер

През 20-те години на съществуването си Група 47 е превръща във влиятелна институция на западно-германския литературен живот.

Никой не подозира, че това е всъщност раждането на най-влиятелната институция в германския литературен живот. През 1947 г. журналистът и писателят Ханс-Вернер Рихтер поканва в южно-германския град Фюсен млади автори, които да прочетат страници от свои творби и да ги дискутират.

“И така, всички носеха ръкописите си и четоха, с тази непретенциозна среща започна животът на Група 47. И през ум не ми минаваше как ще се развият нещата по-късно.”

Рихтер е моторът на групата. През 20-те години на съществуването й към нея се постепенно се причисляват почти всички писатели на следвоенната германска литература: Хайнрих Бьол, Гюнтер Грас, Илзе Айхингер, Ингеборг Бахман, Мартин Валсер, Ханс-Магнус Енценсбергер и много други.

За всички срещи Ханс-Вернер Рихтер изпраща на членовете на групата лична покана. Група 47 не е клуб или обединение, членски карти няма. Практически групата съществува само по време на заседанията си, които се провеждат два пъти в годината. За участниците това е един вид “работилница”, незадължително обединение на писатели, които обменят опит, обсъждат текстове. Само че с амбицията на едно младо поколение да преодолее миналото, да скъса с традиционното.

“Младото поколение винаги започва радикално, говоря разбира се, за литературата, то зачерква всичко предишно и едва впоследствие осъзнава, че всичко, включително и Група 47 по принцип е просто част от голямото развитие на германската литература.”

Скъсването с традицията се осъществява включително и главно в областта на езика – избягват се “разкрасяванията” и старомодния патос, писателите се опитват да останат близо до действителността, да пишат ясно и недвусмислено. Не искат да се месят пряко в политиката.

“Налице беше обаче вярата, че чрез литературата може да се повлияее на обществото, да се постигне нещо. Не ставаше дума за чисто литературни интереси, съществуваше това желание да променим манталитета на германците. Поне доколкото беше по силите ни.”

Един вид училище за демокрация със средствата на литературата – това иска да бъде Група 47 в началото на съществуването си. “Критика, спорове, неспокойствие” – такова е кредото на групата, формулирано от Ханс-Вернер Рихтер.

Само няколко години след основаването й групата привлича общественото внимание върху себе си. Колкото по-известни са членовете й – като Бьол, Грас, Уве Йонсон, - толкова повече професионални критици като Марсел Райх-Раницки и Ханс Майер участват в заседанията й. Литературните четения в тесен кръг скоро се превръщат в мащабни сензационни прояви, за които подробно информират печътът и радиото. В заседанията започват да участват и издатели. Група 47 се превръща в институция. И много скоро – в жива легенда. Ингеборг Бахман, една от най-известните представителки на групата изразява през 1964 скептичното си мнение:

“Наскоро чух, че политическата активност, литературно-политическата власт на групата била значителна. Нямам такова впечатление. Направи ми впечатление по-скоро, че германските писатели, които биват подозирани, че представяли радикални, опасни възгледи, почти без изключение мислят тъй умерено, че в някоя друга страна като Италия или Франция, например, биха били причислени към немислещите.”

Междувременно не само следвоенното поколение дава тон в литературния живот в Германия. Редица по-млади писатели се ангажират политически и в навечерието на студентските бунтове през 1968 г. Група 47 минава за “неполитична”. Членове на групата като Ханс-Магнус Енценсбергер и Петер Вайс престават да посещават заседанията, предпочитат да се ангажират в протестите срещу войната във Виетнам или с проблемите на Третия свят. През 1967 г. групата се саморазпуска. Но значението й за развитието на германската следвоенна литература си остава неоспоримо.