1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Левите и реалността

от Явор Дачков

default

Искам да спра вниманието ви към една случка от преди седмица. Мястото е НДК. Концерт на Сезария Евора. Препълнена зала. Предимно млади хора. Концертът минава великолепно. Българската публика винаги е била много щедра откъм контакт и аплодисменти и това са усещали много от световните звезди, които са идвали у нас. Усети го и Сезария Евора, която изнесе наистина великолепен концерт. Разбира се, имаше бис. След него водещия обяви, както обикновено става на такива големи концерти - “Цветя от министър-председателя Андрей Станишев”. Залата отговори с мощно освиркване. Ама наистина мощно. И не заради грешката на водещия. Публиката изрази отношение към влизането на политиката в територията на концерта, а бих казал и лично към премиера. Който е бил в залата го е усетил. Това не се случва за първи път. Странното в случая е, че сегашния министър-председател е такъв едва от няколко месеца, т.е. след като неговата партия е спечелила изборите би трябвало все още да се ползва от относителна популярност и второ – Станишев е млад човек, много по-близък до хората, които бяха в залата отколкото повечето български политици и би трябвало да се радва на по-голяма популярност сред тях. Реакцията на хората от НДК, чието значение в никакъв случай не бива да преувеличаваме, обаче е отговор на две неща от българската политическа реалност. Едното е свързано с последните месеци в които управляващото мнозинство бе конструирано след грозни пазарлъци, а другото с реалността, която направи всички социалистически обещания на пух и прах. Зимата, която се задава все повече бива сравнявана с виденовата от 96-та. Шоковото увеличение на цените, вместо обещаното значително увеличение на доходите ще изправи всички без изключение пред сериозни изпитания. Въпросът е дали споменатото освиркване в НДК скоро няма да излезе далеч извън пределите на залата. Друга дълга и неизбродима тема е – защо българските социалисти никога не успяват да се справят с реалността, а последната винаги ги хваща неподготвени. Няколко провала не им стигнаха, за да разберат, че грешката е в самите тях, а не в несправедливостта на света и стечението на обстоятелствата. След три провала за последните 15 години сега имат всички шансове да реализират четвърти. Лошата новина е, че техните провали винаги се случват за сметка на всички ни.