1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Левите във Франция търсят водеща фигура

Левите във Франция определено се надяват на чудо, подобно на завръщането на футболната звезда Зинедин Зидан начело на френския национален тим – на тях такава фигура ще им е нужна за предстоящите през 2007-ма година президентски и парламентарни избори.

Лоран Фабиюс

Лоран Фабиюс

Преди половин година шансовете им за победа все още изглеждаха добри – след убедителните си успехи на местните избори и на изборите за Европейски парламент Социалистическата партия показа достатъчно единство, сила и самочувствие, за да може да сформира широк ляв съюз, който след две години да изпрати управляващите десни партии на опозиционната скамейка. А партийният председател Франсоа Холанд се радваше на голяма популярност сред другарите си. Само че след катастрофата при референдума за Европейската конституция най-важната лява опозиционна партия във Франция се намира в печално състояние. Проведената от бившия премиер Лоран Фабиюс кампания за отхвърляне на Европейския договор - срещу официалната партийна линия погреба единството на социалистическата партия. От това пострада и авторитетът на Холанд, тъй като той допусна нарушениа в партийната дисциплина от страна на водещи членове на партията. И сега нито спрямо него, нито спрямо останалите възможни кандидати за президентския пост от страна на левицата се изпитва доверието, че могат да доведат левите до успех.

И Лоран Фабиюс, истинският победител в референдума за Европейския съюз, няма да може да спечели от своя триумф. Последните социологически проучвания сочат, че неговата популярност сред избирателите изобщо не се е увеличила. Поради което изобщо не е сигурно, че на партийна конгрес в средата на ноември ще се окаже възможно намирането на такова мнозинство, което да възприеме неговата Програма за промяна във Франция. Фабюс трябва да има предвид и съпротивата на водения от Холанд и останалите кандидат-лидери единен фронт на левите реформатори, които гледат на него като на “предател” и затова го изключиха от председателството на партията още в началото на юни.

И тъй като повечето индикации са разцепление, вместо за единение на социалистическата партия, вероятността за сформиране на широк ляв съюз отстъпва на все по-заден план. Зелените на свой ред също се намират в криза на идентичността – тяхното единство също е застрашено, тъй като почти 60 процента от зелените избиратели гласуваха против европейската конституция в противоречие с партийната линия. Ако не се окаже възможно прокарването на мост между привържениците и противниците на конституцията илюзерен ще бъде и съюзът между социалисти и комунисти. Същото се отнася и за пъстрата антиевропейска коалиция от троцкисти и анархисти, които принципно се числят към левия партиен спектър и след триумфа на референдума за европейската конституция получиха нов импулс.

На фона на всеобщия хаос, който цари между социалистите и техните възможни съюзници от останалите леви партии, няма нищо чудно, че повикът към намирането на нова водеща фигура – подобна на Франсоа Митеран – става все по-звучен.